3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. София, 20.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3449/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. П., Т. В. П., С. Р. П. и Р. Р. П. срещу решение № 3027/24.04.2019г., постановено по в.гр.д. 1335/19г. на СГС ІV Б състав, с което е потвърдено решение на СГС, с което касаторите са осъдени от ищеца С. С. П. да предадат владението върху недвижим имот, представляващ поземлен имот от 1дка в [населено място], СО, район Нови Искър, заедно с една жилищна и три стопански постройки, поради прекратен договор за заем за послужване, на основание чл. 248 ЗЗД.
Ищецът е въвел твърдения, че ответникът Р. П. е негов брат, а останалите ответници са съответно съпруга и синове на брат му. Приживе бащата на двамата братя е прехвърлил процесния имот на ищеца, като си е запазил правото на ползване, а след смъртта му, ищецът е предоставил имота за послужване на ответниците. Тъй като те не му връщат имота, е поискал от съда осъждането им да върнат имота.
В отговора на исковата молба ответниците са въвели твърдения, че те само пазят имота на ищеца, а уговорка за заем за послужване имало само с Р. П., като върху една от стопанските постройки ответниците били придобили право на собственост по давност, тъй като били допуснати в имота още приживе от общия наследодател.
За да уважи иска, въззивният съд е приел, че ответниците са признали с отговора на исковата молба, че са сключили договор за заем и ползват недвижимия имот, а тези факти се установявали и от разпитаните по делото свидетели.
В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на въззивното решение, тъй като според тях договорът за заем за послужване не е доказан, освен това вещта не е била предадена, а имотът не се ползва.
В изложението се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не е формулиран правен въпрос- въпрос по тълкуване на правна норма, който да е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или разрешаването на който да е от значение за установяване на точния смисъл на дадена правна норма и за развитие на правото.
В срока за отговор ищецът е възразил, че касаторите не са формулирали правен въпрос и се е позовал на т.р.1/10 на ОСГТК според което ВКС не може служебно да формулира обуславящ въпрос, поради диспозитивното начало в процеса.
За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените в изложението въпроси по тълкуване на правна норма, въззивният съд да е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС или разрешаването на които да е от значение за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото.
В случая касаторите не са формулирали въпрос по тълкуване на правна норма, който да е разрешен от въззивния съд и това да е обусловило правните изводи и изхода на делото, поради което не е налице общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. ВКС не може служебно да формулира правния въпрос, а може само да го конкретизира или уточнява, съгласно т.р. №1/2010г. на ОСГТК. Само на това основание искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Освен това не се установява и противоречие с практиката на ВКС, защото когато някой е допуснат да ползва безвъзмездно чужд имот, това е заем за послужване, тъй като е налице съгласуване на две насрещни волеизявления. Ищецът е наследил баща си по заемното правоотношение с ответниците (съгласно твърденията им- те са били допуснати в имота от общия наследодател), а с брат си- другия наследник е договорил нов заем за послужване (отново съгласно признанията в отговора на исковата молба). Възражения за право на собственост не са допустими в настоящия правен спор, а заемодателят има право да иска връщане на вещта.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно изхода на спора ответниците дължат на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 1000лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3027/24.04.2019г., постановено по в.гр.д. 1335/19г. на СГС ІV Б състав.
Осъжда ответниците по иска Р. С. П., Т. В. П., С. Р. П. и Р. Р. П. да платят на ищеца С. С. П. разноски в размер на 1000лв., направени в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: