3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
гр. София, 31.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2756/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4076/28.02.2019 г. на С. Б. Н. и Л. Х. Н., подадена чрез адвокат Р. Р. против определение № 378/04.02.2019 г. по ч. гр. дело № 429/2019 година на САС /Софийски апелативен съд/, с което е оставена без разглеждане частна жалба на С. Б. Н. и Л. Х. Н. против определение № 20919/05.10.2018 г. по ч. гр. дело № 6975/2018 г. на СГС /Софийски градски съд/.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С определение № 12618/05.06.2018 г. по гр. дело № 6975/2018 г. на Софийски градски съд е прието възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК, подадено от С. Н. и Л. Н. срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С определение № 20919/05.10.2018 г. по същото гражданско дело, съдът е оставил без уважение подадената от С. Н. и Л. Н. молба по чл. 248 ГПК за допълване на първоинстанционното определение в частта за разноските. Срещу така постановеното определение по чл. 248 ГПК е подадена частна жалба от С. Н. и Л. Н., която е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 378/04.02.2019 г. по ч. гр. дело № 429/2019 г. на САС.
Определението е правилно.
Съгласно дадените разяснения в т. 8 и т. 15 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и безпротиворечивата последвала практика на ВКС, производството по чл. 423 ГПК е уредено от закона като извънредно, отменително и едноинстанционно, подобно на отмяната на влезли в сила решения. Въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, като не извършва проверка за правилността на издадената заповед за изпълнение, а извършва преценка за наличието на посочените от длъжника и предвидени в закона основания за възстановяване висящността на приключилото заповедно производство и даващи му право да подаде възражение срещу издадената заповед извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на това, определението по чл. 423 ГПК не е преграждащо спрямо производството – с него се разрешава по същество въпросът за наличието или не на основания за закъснявало оспорване на заповедта за изпълнение, като по този начин се изчерпва предметът на това производство. Определението не е и от категорията на непреграждащите определения по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, чиято обжалваемост е изрично посочена в закона, поради което се налага правният извод, че същото е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. /в този смисъл са разрешенията в определение № 243/26.09.2016 по ч. гр. дело № 3667/2016 на ВКС, ГК, I г.о., определение № 506/23.09.2014 г. по ч. гр. дело № 1166/2014 г. на ВКС, I г.о./
Предвид окончателния характер на определението по чл. 423 ГПК и съдържащата се в чл. 248, ал. 3 ГПК правна уредба, предвиждаща, че определението на съда за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се атакува самото решение, се налага правният извод за необжалваемост и на самото определение по чл. 248 ГПК. Приемането на противното би довело до състояние, в което несамостоятелното по характер определение по чл. 248 ГПК би подлежало на допълнителна инстанционна проверка, която е неприложима за основния по делото съдебен акт.
Неоснователни се явяват аргументите на жалбоподателите в противния смисъл. Позоваването на ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, изложеният от жалбоподателите цитат от неговите мотиви и доводите им, не подкрепят поддържаното в частната жалба становище за обжалваемост на определението на СГС по чл. 248 ГПК, тъй като разрешенията, обосновани в ТР на ОСГТК на ВКС не са относими към настоящия случай доколкото засягат приложението на касационния контрол спрямо актове по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК извън хипотезата на чл. 248, ал. 3, изречение 2 ГПК, обективираща специална правна уредба за обжалваемост на определението за разноски. Необосновано е и становището на частните жалбоподатели за обжалваемост на определението на СГС по чл. 248 ГПК, изложено във връзка с позоваването на определение по ч. т. дело № 456/2015 г. на състав на ВКС, ІІ т.о. Това е така, защото съдържащият се в разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изречение 2 ГПК фактически състав не е третиран в цитираното определение на ВКС, което отразява незадължителна съдебна практика, формира преди изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК, която не се споделя от настоящия състав на ВКС. Нормата на чл. 248, ал. 3, изречение второ ГПК е специална по отношение на общите правила за обжалване, поради което, ако актът, чието изменение или допълване в частта за разноските е поискано, не подлежи на обжалване, то на обжалване пред горната съдебна инстанция не подлежи и определението по съществото на искането за допълване или изменение в частта за разноските. В този смисъл е константната практика на ВКС /напр. определение № 24 от 11.02.2019 г. по ч. гр. дело № 274/2019 г. на ВКС, I г.о., определение № 79 от 19.02.3018 г. на IV-то г. о. по ч. гр. дело № 614/2018 г. на ВКС, определение № 10 от 13.01.2017 г. на I-во г. о. по ч. гр. дело № 5541/2016 г. на ВКС, определение № 23 от 12.01.2015 г. на III-то г. о. по ч. гр. дело № 6356/2014 г. на ВКС /.
Предвид горните мотиви съставът на ВКС приема, че при постановяване на определението, САС не е допуснал нарушение на закона, поради което постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 378 от 04.02.2019 г. по ч. гр. дело № 429/2019 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: