4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр. София, 08.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4339/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на А. А. К. срещу решение № 1929/ 29.07.2019г., постановено по в.гр.д. 2412/2018г. на Софийски апелативен съд.
С въззивното решение е разрешен правен спор между А. А. К. и Д. Щ. Х., възникнал от предявени кумулативно съединен искове за връщане на 25000щ.д., платени по договор за продажба на недвижим имот от 28.04.2006г. поради осъществена евикция за 1/2 ид.ч. от имота, кумулативно съединен с иск за връщане на останалата част от платената цена по същия договор- 25000щ.д., поради прогласяването на договора за недействителен на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД. Ищецът твърди, че е купил на 28.04.2006г. недвижим имот в [населено място] от А. Щ. Д. въз основа на нотариално заверено пълномощно от 25.04.2006г. като е договарял сам със себе си и е платил цената от 50000щ.д., за което му е била издадена разписка, съдържаща се в предварителен договор от 25.04.2006г.. Но с влязло в сила решение на 27.04.2011г. по чл. 108 ЗС, ищецът бил отстранен от Ѕ ид.ч. от имота по иск на ответницата Д. Х., в качеството и на единствен наследник на починалия продавач, а с влязло в сила решение 19.04.2013г. пълномощното е било унищожено, а договорът за покупко- продажба е бил прогласен за недействителен на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД. Въз основа на тези твърдения ищецът е поискал връщане на половината от платената цена на основание чл. 191 ЗЗД, а за другата половина от цената е предявил иск по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД. В срока за отговор ответницата е възразила, че разписката не съществува в оригинал, продавачът е страдал от психично заболяване и с влязло в сила решение между страните е било установено, че към датата на издаване на пълномощното и подписването на предварителния договор, ищецът е бил временно недееспособен, договорът е бил недействителен още при сключването му, а искането за връщане на платената цена е погасено по давност. Ищецът е заявил в съдебно заседание на 12.06.2017г., че не разполага с оригинал на предварителния договор, в който се съдържа разписката.
За да разреши така очертания правен спор между страните като отхвърли исковете по чл. 191 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че не е доказано плащането на цената по договора за покупко- продажба, тъй като липсва оригиналът на разписката, освен това по иска по чл. 191 ЗЗД не било осъществено разваляне на сделката.
В касационната жалба се изразява становище срещу въззивното решение, че не е необходимо при осъществена евикция договорът да бъде развален, тъй като той се разваля по право. Освен това предварителния договор е бил представен в заверен препис и не е бил оспорен от другата страна, а искането на оригинал не означава оспорване. Предварителният договор е бил фактически унищожен като документ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните въпроси във връзка с чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: При съдебно отстранение върху идеална част от недвижим имот, необходимо ли е договорът за тази част да се разваля или договорът се счита развален по право? Следва ли да се изключва от доказателствата документ, който не е оспорен и е представен в заверен препис?
При така описания правен спор между страните, настоящият състав на ВКС счита, че поставените въпроси нямат значение за изхода на делото. Отговорът на тези въпроси не обуславя по никакъв начин изводът дали ищецът разполага с право по чл. 191 ЗЗД и с право по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Това е така, защото със сила на пресъдено нещо между страните договърт за покупко- продажба е прогласен за недействителен на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД и вече са регулирани правните последици- договорът е изначално недействителен и не е породил действие(съгласно т.2 от т.р. № 5/16г. на ОСГТК). Оттук следва, че претенцията, обусловена от разваляне на договор, включително и по право, който обаче не е породил правни последици, е изначално неоснователна. Освен това погасителната давност в този случай за връщане на платената цена започва да тече от момента на сключването на договора- 28.04.2006г., защото основанието липсва от самото начало, а не от прогласяването му за недействителен. В хипотезата на чл. 42, ал.2 ЗЗД действието на договора не отпада, а договорът е във висяща недействителност, т.е. не поражда правни последици. Основанието по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД изисква първоначално действителен договор, чието действие да е отпаднало с обратна сила (какъвто иск е предявил ищеца), но правното становище на ищеца е в противоречие с формираната вече СПН между страните относно действието на договора. Оттук следва, че първият поставен въпрос в изложението ще бъде без значение за решаването на спора и не формира основание за допускане на касационно обжалване.
Едновременно с това трайна е практиката на ВКС, че разписката е частен свидетелстващ документ, който удостоверява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. Тя не може да се опровергава със свидтелски показания, но може да се оспори чрез всички останали доказателствени средства. В случая ищецът е заявил, че не разполага с оригинала на разписката, но не е въваел твърдения за изгубването или унищожаването на документа, поради което фактът на съществуването на документа е останал извън предмета на доказване, а твърдението на касатора, че разписката е била унищожена е несвоевременно, поради което преклудирано, и не може да наложи необходимост от провеждане на процедура по доказване на съществуването на такъв документ. От друга страна с влязло в сила решение между страните е било установено, че към момента на подписване на предварителния договор(съдържащ разписката), продавачът по сделката е бил временно недееспособен, откъдето разписката губи материалната си доказателствена сила, тъй като за признанието на неизгоден факт се изисква дееспособност. При това положение и доколкото въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, въпросът за правното значение на разписката не формира основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС ІІІ ГО
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1929/29.07.2019г., постановено по в.гр.д. №2412/18г. на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: