2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
гр. София, 14.11.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2703/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на „17 Н“ ЕООД гр. Пловдив срещу решение № 1521/07.12.2018г., постановено по в.гр.д. 1645/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1951/ 22.05.2018г. на Пловдивски районен съд, с което е отменено дисциплинарното уволнение на А. Д. като незаконно.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно, защото преди това ищецът е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1 КТ и поради обстоятелството, че заповедта за дисциплинарно уволнение била немотивирана.
В касационната жалба са изложени доводи, че работодателят е платил трудовите възнаграждения за м. юли и м.август 2017г., поради което последиците на забава са заличени, а заповедта за дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа била мотивирана, доколкото в нея е записано, че се налага наказанието за многократно отсъствие от работа през м.юли и м.август, без съгласие на работодателя.
В изложението към жалбата се твърди наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: Следва ли работодателят да посочва всички дати на отсъствие? Достатъчно ли е да се запише „продължително време, повече от 12 дни през м.август? Кога мотивирането ще е разбираемо за работника? Кога работодателят е мотивирал заповедта за дисциплинарно уволнение? Следва ли работодателят да открива нарочно дисциплинарно производство? Когато не е налице забавяне на плащането на трудовото възнаграждение, законосъобразно ли е прекратяването по чл.327, ал.1 КТ? От кога тече забавата за плащане на трудовото възнаграждение?
Въз основа на горното, ВКС счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, поради липсата на общата предпоставка от хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК- а именно формулирането на въпрос по тълкуването на правна норма, разрешението на който е от значение за изхода на делото и по който въпрос въззивния съд се е произнесъл.
В случая първите пет въпроси са без значение на изхода на делото, доколкото съдът е приел, че прекратяването на трудовия договор е извършено с едностранно волеизявление на работника по чл.327, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел, че със заявление вх. № 031/25.09.2017 г., отправено до управителя на въззивника „17 Н“ ЕООД, ищецът е изразил воля трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради неплащане на трудовите възнаграждения за месеците юли, август 2017 г., като е посочена дата за прекратяване 25.09.2017 г.. Заплатата за м.юли била платена на 15.09.2017 г., а заплатата за м.август била платена на 28.09.2017 г., при положение, че възнагражденията е следвало да се платят до 25-то число на следващия месец.
Предвид изложеното въззивният съд е намерил, че изявлението е в изискуемата писмена форма и ясно, недвусмислено и безусловно изразява волята за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника. Установил е, че трудовото възнаграждение за месеците юли и август не е изплатено в договорения срок, а същото е забавено. Независимо от частичното му или пълно изплащане съдът е приел, че само по себе си е безспорен фактът на забава. От друга страна хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ не изисквала и не поставяла никакви други условия или изключения, а единственото необходимо за реализиране на правото е забава в изплащане на трудовото възнаграждение – във времево отношение или в качествено. Затова съдът е намерил, че простото наличие на забава е основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид изложеното въззивният съд е счел, че работникът законосъобразно е упражнил потестативното си право, а последващата заповед за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна.
Въпрос №6 и №7 от изложението също не са обуславящи, защото въпрос №6 съдържа в себе си условие, което не е установено като факт от въззивния съд, а въпрос №7 относно началото на давностния срок е без значение, доколкото има безспорно установена забава на плащане на трудово възнаграждение (забавата е установена и от Инспекцията по труда и се признава от работодателя).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1521/07.12.2018г., постановено по в.гр.д. 1645/2018г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: