О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 09.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 4515/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. П. срещу определение № 2230 от 07.11.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2246/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение на Пловдивски районен съд, с което е върната искова молба на ищеца Г. П. и производството по гр. д. № 14731/2018 г. е прекратено. В обжалваното определение Пловдивски окръжен съд е приел, че предявеният иск за признаване на установено по отношение на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, че издаденото от управителя и едноличен собственик на „Ойнур“ ЕООД нотариално заверено пълномощно в полза на адв. Г. П. за осъществяване на представително пред „Райфайзенбанк България“ ЕАД не е оттеглено, е недопустим, тъй като фактът, чието установяване се иска, макар и такъв с правно значение, не е от категорията на фактите, по отношение на които законът предвижда изрична възможност да бъдат предмет на самостоятелно установяване.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса „Допустим ли е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване липсата на правна значимост на документ, ако правният интерес се извежда от невъзможността за упражняване права по пълномощни, за които ответника твърди, че са оттеглени, и установителен иск за право или факт е същия?“
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е редовна и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, но не са налице и предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Съгласно т. р. № 1-2010-ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд по предмета на спора, по отношение на който да са осъществени допълнителни предпоставки, визирани в чл. 280, ал. 1. т. 1 – т. 3 ГПК. В случая поставеният въпрос не е обуславящ и не съставлява общо основание за допускане до касационно обжалване, тъй като той се основава на становището на страната относно правната квалификация на предявения иск, което не е обвързващо за съда. Решаващият мотив на Пловдивски окръжен съд за недопустимост на иска е, че в закона не е предвидена възможност за установяване на претендирания от ищеца факт с правно значение в самостоятелно производство.
За пълнота следва да се отбележи, че въззивният съд е съобразил трайно установената практика, съгласно която всеки факт, релевантен за гражданско правоотношение, може да бъде установен по повод на делото относно това правоотношение, но не и в самостоятелно производство по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, когато тази възможност не е предвидена изрично в закон (решение № 538-2010-III ГО, определение № 337-2011-I ГО; oпределение № 51-2015-II ГО; определение № 405-2011-IV ГО).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2230 от 07.11.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2246/2018 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: