3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. София, 13.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4475/2018 г.
Производството по чл. 274, ал. 3 ГПК е образувано по частна касационна жалба с вх. № 118557/17.09.2018 г. на Н. Й. Н., подадена чрез адвокат Г. А. С. срещу определение № 17258, постановено в закрито заседание на 09.08.2018 г. по ч. гр. дело № 6606/2018г. на СГС /Софийски градски съд/, търговска колегия, VІ – 12 състав.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за разглеждането й, поради следните съображения:
С определението състав на СГС е потвърдил първоинстанционно определение № 347133 от 26.02.2018 г. за прекратяване на производството по гр. дело № 41323/2017 г. на СРС /Софийски районен съд/ като недопустимо. Второинстанционният съд е отразил изложените в процесния документ /писмо изх. № 94 – 1209/05.06.2017 г., издадено от Министерство на земеделието и храните/ изявления, разгледал е правните разрешения в ТР № 5/2012 г. от 14.11.2012 г. по т. дело № 5/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, целта с оглед, на която се упражнява процесуалното право да се оспори истинността на представен документ по делото в хипотезите на подписан частен документ и официален удостоверителен документ, очертал е характеристиките на официалния документ, констатирал е, че процесният документ не разкрива тези белези, както и че липсва правен интерес от предявяване на иска. Предвид изводите си за белезите на въпросния документ и липсата на правен интерес по претенцията, съдът е достигнал до крайния извод за недопустимост на иска, съвпадащ с извода на СРС.
Разглеждането на частната касационна жалба е обусловено от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК, които в настоящия случай не са налице. Твърдението за нищожност на определението е необосновано. Доводите са правно несъстоятелни. Същите се отнасят до обстоятелства, които нямат връзка с валидността на съдебния акт – довод, че няма акт за държавна собственост за имот с площ 121.75 дка в землището на [населено място] бряг, както и че ищецът нямал спор с Държавата относно възстановено право на собственост, която не била регистрирала такъв акт, СГС се бил произнесъл за несъществуващ имот, документи от регистри за държавна собственост и за частна държавна собственост нямало, „СГС е представил в определението мотиви по неверни факти и обстоятелства“. За да е валиден съдебният акт трябва да е постановен от надлежен орган в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, да е изготвен в писмена форма, да е подписан и съдържанието да е разбираемо. Обжалваното пред ВКС определение отговаря на посочените изисквания – постановено е от въззивен съд, съобразно правораздавателната му компетентност, спазена е формата, изискуема за този вид съдебни постановления, определението е подписано от съдиите, участвали в разглеждането на процесуалноправния спор, текстът на мотивите и диспозитива е ясен. При служебно упражненият контрол за процесуална допустимост на съдебния акт се констатира, че СГС е постановил определението си при наличие на право на обжалване и надлежното му упражняване, съобразени са предпоставките за процесуална допустимост на съдебното производство, проведено пред втората инстанция, поради което се налага извод за липсата на обстоятелства, релевиращи съображения за вероятна недопустимост на акта. Твърдението за очевидна неправилност на определението е необосновано и незаконосъобразно. Съставът на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на разглежданото основание липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Страната отъждествява очевидната неправилност с нарушението на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи оплаквания, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо, тъй като в същото производство се преценяват предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за селектиране на частната касационна жалба и само при допускане на касационен контрол се обсъждат доводи за нарушения по съществото на жалбата. Неразграничаването на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК от основанията за неправилност на съдебния акт е довело до необосноваване на предпоставки за допускане на касационен контрол, което има за правна последица недопускане касационното обжалване на въззивното определение.
Не е обосновано приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС при наличие на въведени от жалбоподателя правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Тяхното съдържание е разяснено в т. 1 от ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. дело № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС, но в конкретния случай страната не е формулирала правни въпроси въз основа на решаващите мотиви, развити от СГС в цитираното по – горе определение. Касаторът е изложил общи разсъждения относно изменението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позовал се е на мотиви от решението по гр. дело № 4882/2008 г. на ВКС, обсъждал е изводи на СГС в обжалваното пред настоящата инстанция определение за правния интерес, изложил е разбирането си за израза „съществуваща собственост преди земеразделяне“ и становището си за неправилност на определението на СГС. Посочените доводи не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, с тях не се поставят правни въпроси, ВКС не може да ги извежда служебно, а липсата им има за правна последица недопускането на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. В този смисъл са разясненията в т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г., които не са съобразени при изготвяне на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Затова ВКС в настоящия си състав намира, че и по тази част от изложението не са релевирани предпоставки за допускане на касационен контрол.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17258, постановено в закрито заседание на 09.08.2018 г. по ч. гр. дело № 6606/2018г. на Софийски градски съд, търговска колегия, VІ – 12 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: