3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
гр. София, 06.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3466/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на С. Д. Б., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място], затворническо общежитие „Атлант“, [населено място], срещу въззивно решение № 34 от 20.02.2018 г. по в. гр. д. № 40/2018 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение на Троянски районен съд, с което са отхвърлени предявените от него срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да отхвърли иска за вреди от незаконно лишаване от възможност да полага труд в ответното дружество, въззивният съд е приел, че лишените от свобода полагат труд при ответника въз основа на договор за отдаване на труд между ТП на ДП „Фонд затворно дело“ и [фирма]. Според въззивния съд администрацията на затворническото общежитие организира конкурсите за определяне на лицата които отговарят на изискванията за извършване на съответната работа, както и разполага с правомощие да не допусне до работа или да отстрани от работа лице изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ и одобрено да извършва работа в ответното дружество. Тъй като ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода” в затворническо общежитие „Атлант“, [населено място], то между страните по делото не са възникнали трудовоправни отношения, и ответникът не носи отговорност за неравноправно третиране при проведените конкурси, а и не било доказано, че ответното дружество чрез свой служител не е допуснал ищеца до работа, респективно го е отстранил от работа.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, както и, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1. Договорът за отдаване на труд, сключван като страна по него от ТП на ДП „Фонд затворно дело“ създава ли задължение за другата страна да осигури безопасни условия на труд? Прилага ли се в тези отношения субсидиарно трудовото законодателство и, по-специално, намират ли приложение при тези договори изискванията за допълнителна квалификация при работа с машини, изискванията за почивки и работно време, за предпазно облекло?; 2. Спирането от работа на работещия лишен от свобода следва ли да бъде извършвано от представител на дружеството, предоставящо работа, или се извършва от представител на ТП на ДП „Фонд затворно дело“?; 3. При предоставяне на труд по силата на договор за отдаване на труд следва ли да се признават за оправдателни документи за отсъствие от работа документите, издадени от лекар, свидетелстващи за лошо здравословно състояние на работещото лице и предписващи почивка за него?; 4. Задължително ли е да се извършва инструктаж – първоначален, на работното място и периодичен,на работещите лишени от свобода съгласно договор за отдаване на труд?
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да бъде допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е необходимо да се установи, че по поставения в изложението въпрос, разрешен от въззивния съд, липсва практика на ВКС по тълкуването на неясна, противоречива или непълна норма, или съществува практика на ВКС, която следва да бъде коригирана поради изменение на обществените условия или законодателството(т.р.№1-2010-ОСГТК).
В случая липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като задължението за предоставяне на безопасни и здравословни условия на труд е извън предмета на делото, очертан с исковата молба и също е извън предмета на доказване. Поради това по този въпрос не се е произнесъл въззивния съд и отговорът на този въпрос е без значение за делото. Извън предмета на спора са и въпросите за признаването на оправдателни документи за отсъствие от работа и за задължението да се извършва инструктаж. Такива факти и основания за увреждане не са били въведени с исковата молба и по тях въззивният съд не се е произнесъл. Поради това отговорът на тези въпроси е без значение за делото. Вторият въпрос относно спирането от работа също е неотносим доколкото въззивният съд е приел чрез препращане по чл.272 ГПК, че не е доказано ответното дружество чрез свой служител да е извършил това действие, откъдето липсват предпоставките на чл.49 ЗЗД.
Не се установява въззивния съд да е квалифицирал иска неправилно, или да е приложил друг съдопроизводствен ред, или да е излязъл извън предмета на доказване, както и да е тълкувал превратно доказателствата по делото, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност(чл.280, ал.2, пр.3 ГПК).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 34 от 20.02.2018 г. по в. гр. д. № 40/2018 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: