3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 22.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3700/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Интеркапитал Пропърти Дивелопмент“АДСИЦ срещу решение № 1481/ 19.06.2019г., постановено по в.гр.д. 5364/ 18г. по описа на САС, ГО, 8 състав, с което е уважен иск на М. В. Г. по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на платена цена по предварителен договор поради развалянето му.
За да уважи иска по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че страните са сключили действителен предварителен договор за покупко- продажба на 4бр. недвижими имоти, който обаче е бил развален от продавача Интеркапитал Пропърти Дивелопмент“АДСИЦ по причина на забавено плащане на част от цената. Поради осъщественото разваляне, САС се е обсоновал, че продавачът дължи връщане на платените вноски по предварителния договор, а възражението за прихващане, направено от продавача с насрещно вземане за неустойка за забава е неоснователно, доколкото може да се прихваща в случая единствено с неустойка за разваляне, но не и за забава.
В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и за необоснованост, тъй като касаторът е направил възражение за прихващане с вземане за неустойка за разваляне на договора, уговорена в друга клауза от договора, а не с вземане за неустойка от забавено плащане, уговорена в Споразумение между страните.
В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Има ли правомощие ВКС да дава указания по реда на чл. 294, ал.1, изр.2 ГПК за установените по делото факти, включително и относно начина на тълкуване на договора между страните? Обвързан ли е въззивния съд от тези указания, включително, когато са неправилни?
За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените в изложението въпроси по тълкуване на правна норма, въззивният съд да е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС или разрешаването на които да е от значение за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото.
В случая не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване. Правният спор между страните е бил следният: ищецът е въвел твърдения, че е сключил с ответника като продавач 4 предварителни договора за покупка на 4 недвижими имоти, които след това са били обединени в един със Споразумение от 01.04.2011г., но ответникът развалил споразумението, поради което ищецът като купувач иска връщане на платените вноски на отпаднало основание. Ответникът е възразил, че е задържал парите като неустойка по договора. При първоначалното разглеждане на делото (в.гр.д. 1187/17г. на САС) въззивният съд е приел, че ответното дружество не е направило възражение за прихващане с вземане за неустойка и е уважил изцяло иска за връщане на цената на отпаднало основание. С решение по чл. 290 ГПК (к.гр.д. 431/18г. на ВКС ІV ГО) касационният съд е приел, че предварителният договор е развален и ищецът има право по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на платената цена по договора, но също така и че ответникът е направил своевременно възражение за прихващане с вземане за неустойка по чл.5 от Споразумението от 01.04.2011г., поради което е върнал делото, за да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото по същество на възражението за прихващане.
В рамките на очертания правен спор между страните, ВКС приема, че поставените правни въпроси в изложението нямат значение за изхода на спора- не са обуславящи според постановките на т.р. №1/2010г. на ОСГТК. Решението по чл. 290 ГПК на ВКС ІV ГО е влязло в сила и е породило сила на пресъдено нещо, която се изразява в установително действие за правата и задълженията на страните и забрана за пререшаване на спора. В този смисъл е съдържанието на нормата на чл. 294, ал.1 ГПК във връзка с чл. 295, ал.1 ГПК относно задължителните указания по прилагане на закона, а именно, че квалификацията на фактите по делото и възникналите въз основа на тях права и задължения на страните, по които се е произнесла първата касация, са задължителни за въззивния съд и не се пререшават при последващо касационно обжалване. Решението на първата касация преклудира и всички останали правоизключващи и правопогасяващи възражения на ответника, по които съдът се е произнесъл.
В случая първата касация е установила правото на ищеца по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и че възражението за прихващане на ответника е допустимо и е направено с вземане на ответника за неустойка по чл. 5 от Споразумението между страните, сключено на 01.04.2011г.. Тези указания са задължителни, защото са указания по тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон. Квалифицирани са основанията за вземане на ищеца и на ответника по делото, като е посочено от какъв факт произтичат и е прието за допустимо възражението за прихващане, т.е. че е упражнено в срок правопогасяващо потестативно право. Делото е било върнато със задължителни указания въззивният съд да се произнесе по същество на възражението за прихващане.
Въззивният съд се е съобразил с указанията на ВКС и се е произнесъл по същество на възражението за прихващане, като го е отхвърлил по съображения, че вземането за неустойка, с което се прихваща е за забава, а в случая договорът е бил развален, поради което може да се прихваща само с вземане за неустойка поради разваляне. Последният правен извод е в съгласие с т.р. №7/13г. на ОСГТК.
Доводите на касатора, че е направил възражение за прихващане с вземане за неустойка за разваляне на договора, произтичащо от друга уговорка между страните, съдържаща се в предварителните договори, а не в Споразумението от 01.04.2011г. и че именно по това възражение за прихващане е следвало да се произнесе въззивният съд, а не по това, за което са дадени неправилни указания от ВКС, са преклудирани. Поради това поставените въпроси, относно съдържанието на задължителните указания на ВКС и обвързаността на въззивната инстанция при неправилни указания, не са обуславящи и са без значение за изхода на делото, доколкото има формирана СПН, установяваща материалните и процесуалните отношения между страните и е налице законова забрана за пререшаване на спора.
Не се установява и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК, тъй като не е налице противоречие с практиката на ВКС, както и липсва необходимост за промяна в тълкуването на нормите на чл. 294, ал.1 ГПК и чл. 295, ал.1 ГПК, поради липса на изменение на закона или на обществените отношения (т.р.№1/2010г. на ОСГТК).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1481/ 19.06.2019г., постановено по в.гр.д. 5364/ 18г. по описа на САС, ГО, 8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: