2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр. София, 13.05.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1045/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Й. И. против решение № 1768/ 29.10.2018г., постановено по в.гр.д. 2287/18г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете и по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ.
В жалбата се излагат доводи, че уволнението по чл. 71 КТ е незаконно, тъй като с допълнително споразумение към трудовия договор клауза за срок за изпитване, в полза на работодателя, била отпаднала. Приетото от въззивния съд, че клаузата със срок за изпитване не е отменена изрично или мълчаливо, било тълкуване на договора в нарушение на чл.20 ЗЗД.
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност при прилагането на чл.20 ЗЗД.
За да се допусне касационно обжалване поради очевидна неправилност е необходимо да се констатира противоречие в мотивите към решението, което се изразява в нарушение на правилата на фактическата или нормативна причинност, например когато от обсъдените твърдения на страните е определен друг предмет на доказване, а не съответстващия, от обсъдените доказателствата са установени други факти, а не тези, които логически следват, или към фактите е приложено друго правило, а не съответната диспозиция на правната норма.
В случая въззивният съд е приел, че ищцата е била законно уволнена на основание чл.71 КТ, тъй като в трудовия договор била включена клауза със срок за изпитване в полза на работодателя, тази клауза не е била отменена със сключеното допълнително споразумение и работодателят е прекратил договора в срока за изпитване. За да приеме, че срокът за изпитване не е бил отменен с допълнителното споразумение, въззивният съд е тълкувал волята на страните на основание чл.20 ЗЗД и е заключил, че допълнителното споразумение е изменило трудовото правоотношение само по отношение на размера на трудовото възнаграждение, а останалите клаузи са останали непроменени. Въззивният съд се е обосновал, че в допълнителното споразумение липсва клауза за срок за изпитване, но по този начин тя не отпада изрично или мълчаливо, защото трудовият договор от самото начало е бил сключен за неопределено време, и уговорката в допълнителното споразумение, че трудовият договор е за неопределено време, не отменя волята на страните за срока за изпитване. Клаузата за срок за изпитване имала самостоятелен характер, поради което е била необходима изричната и отмяна.
Видно е, че липсват противоречиви мотиви, фактическите изводи следват логически от доказателствата, а правните изводи следват от установените и осъществени факти от хипотезата на правната норма. Поради това искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на очевидна неправилност, е неоснователно.
Разноски за настоящото производство не се присъждат, доколкото работодателят не е направил искане за това.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № решение № 1768/ 29.10.2018г., постановено по в.гр.д. 2287/18г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: