3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр. София, 05.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4091/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на „Куултранс“ ООД, гр. Пловдив, срещу въззивно решение № 831/26.06.2019 г. по в. гр. д. № 606/2019 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявеният от жалбоподателя срещу Т. Й. Ц. главен иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 6900 лв., представляваща невъзстановен от ответника служебен аванс, както и предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С обжалваното решение е прието за установено, че Т. Ц. е заемал длъжността „технически сътрудник – товарен автомобилен транспорт“ при дружеството ищец; че на 05.01.2018 г. ответникът е получил от работодателя служебен аванс във връзка с възложена му задача да извърши разплащания за винетни стикери и заплащане на наем за офис в Германия в размер на 6900 лв.; че ответникът е подписал разходен касов ордер за получаване на сумата и същата не е била възстановена.
За да отхвърли главния иск, окръжният съд е приел, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на пълната имуществена отговорност на служителя по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД. Недоказани били твърденията на ищеца, че е отпаднала необходимостта от заплащането на тези винетни стикери от ответника, както и липсвали доказателства, че наемът е бил заплатен по банков път от друго лице. Затова не можело да се приеме, че ответникът не е разходил получения служебен аванс по предназначение, поради което не била налице противоправност на деянието. Не било доказано и наличието на вина под формата на умисъл, доколкото гражданският закон не презюмирал умишления характер на противоправното поведение, а само небрежността като форма на вина. За неоснователен е приет и предявеният при условията на евентуалност иск, предвид данните, че ответникът е получил процесната сума по повод изпълнение на възложената му от работодателя задача, свързана с трудовите му задължения, като така се изключвало приложението на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В касационната жалба на „Куултранс“ ООД са изложени доводи за неправилност на въззивното решение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че окръжният съд е допуснал нарушение на приложимия материален закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределяне на доказателствената тежест в процеса, както и във връзка с преценката на доказателствения материал по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите относно формата на вината при отговорността на работника или служителя за връщане на неотчетен аванс и относно тежестта на работодателя да докаже умисъла на работника или служителя при причиняването на вреди от неотчетен аванс. Поддържа се още, че в противоречие с практиката на ВКС са разрешени и въпросите може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад, съответно да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършват в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, както и длъжна ли е страната да доказва отрицателен факт, когато има интерес от това.
В срока за отговор ответникът Т. Ц. възразява срещу допускането на касационно обжалване.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че в случая са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали формата на вината, при неотчетен служебен аванс, следва да е умисъл, за да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника или служителя.
По посочения въпрос е налице формирана практика на ВКС (р. № 14/2018г. на IVГО), съгласно която работникът дължи отчет за начина по който се е разпоредил с имуществото и може да се освободи от отговорност само ако е положил дължимата грижа.
Видно е, че има несъответствие между отговора, даден от въззивния съд и приложеното от касатора решение на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 831/26.06.2019 г. по в. гр. д. № 606/2019 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на „Куултранс“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 138 лв., както и че при неизпълнение на указанията касационната жалба подлежи на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: