4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 514
гр. София, 21.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4662 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба, подадена от С. Ц. – прокурор при Великотърновска апелативна прокуратура против решение № 240 от 28.09.2018 г. по гр. дело № 279/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска и търговска колегия, втори състав.
Ответникът Д. Ч. Д. е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа, че жалбата е подадена от ненадлежна страна, а по отношение на изложението счита, че не са поставени въпроси, засягащи решаване на делото в противоречие с практиката на ВКС, както и че тези въпроси са решени в съответствие с решения, задължителни за съдилищата.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат. Жалбата е подадена от надлежна страна, арг. чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, от участвалия във въззивното производство прокурор, от Великотърновска апелативна прокуратура – структурно звено на Прокуратурата на Република България, което може да я представлява, предвид чл. 136, ал. 1 ЗСВ. Предвид изложеното и изпълнението на останалите посочени по – горе процесуални предпоставки, касационната жалба е процесуално допустима. Възражението на ответника по касация за процесуална недопустимост на жалбата е неоснователно.
ВКС /Върховен касационен съд/, след като разгледа изложението на основанията, поддържани от касатора по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приема, че са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, поради следните съображения:
Предмет на разглеждане е въззивното решение, с което ВАС /Великотърновски апелативен съд/ се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от Д. Ч. Д. против Прокуратурата на Република България, който е уважил за сумата 2000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, за времето от привличането му в качеството на обвиняем на 13.10.2010 г. до влизане в сила на решение № 239 от 21.10.2016 г. по ВНОХД № 590/2016 г. на Плевенски окръжен съд, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2016 г. до пълното изплащане на сумата, като е присъдил разноски на ищеца в размер на сумата 461.87 лв. Решението на ВАС е обжалвано в тази част, като в останалите части, с които претенцията е отхвърлена за разликата между 2000 лв. и 4000 лв., след частична отмяна на първоинстанционното решение от 24.04.2018 г. по гр. дело № 666/2017 г. на Ловешки окръжен съд, както и в частта, с която претенцията е отхвърлена за разликата между 4000 лв. и 30000 лв. с потвърждаване на първоинстанционния акт в същата част, решението е влязло в сила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК първият въпрос – за самостоятелна преценка на събрания пред двете инстанции фактически и доказателствен материал, както и за излагането на собствени фактически и правни изводи от въззивния съд по съществото на спора – за спазването на разумният срок по смисъла на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, е релевантен и е обоснован с доводите за отклонение от задължителната практика на ВС /Върховен съд/ и ВКС. Липсват фактически констатации и правни изводи относно мотива на решаващият състав, че делото се отличава с фактическа и правна сложност. Препращането към мотивите на първоинстанционното решение като процедиране по реда на чл. 272 ГПК изисква обосноваване на собствени съображения за приемане изводите на първата инстанция, което в случая не е осъществено. По – конкретно апелативният съд не е обсъдил фактическата и правна сложност на делото чрез разглеждане на отделните процесуални действия на ответника по иска в досъдебната фаза при изясняване на делото от правна и фактическа страна, респективно участието на другите процесуалноправни субекти в производството, тяхната причастност към осъщественото забавяне, както и процесуалните действия на същия ответник, тяхното реализиране в съдебната фаза, съответно отражението им към крайния резултат, довел до протичане на делото в посочения период от време. Не е мотивирано и разбирането на съда, че срокът на наказателното производство – 6 г., 1 месец и 8 дни представлява нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Сложността на конкретното наказателно дело е съотносима с по – продължителен срок за разглеждането му. С оглед на тази съотносимост, изводът на въззивния съд, съгласно който въпреки констатираната сложност действията по повдигане и поддържане на обвинението са реализирани извън разумния срок, не дава отговор на въпроса за забавяне на делото. Напротив налице е известно противоречие в мотивиране на разбирането за разумен срок, предвид причината, с която е обяснен. За да се аргументира извод за надхвърляне на разумния срок съдът трябва да обсъди и прецени, как отделните съдопроизводствени действия в двете фази на наказателното производство са се отразили на забавяне на делото, като в случая липсва преценка на процесуалното поведение на ответника и съотнасянето му към сложността на делото. Предвид релевантността на поставения въпрос и отклонението на въззивния съд от практиката на ВКС, обективирана и в посоченото ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС за изготвяне на собствени мотиви, с оглед характеристиката на дейността му като решаваща, настоящата инстанция приема, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част. Релевантен е и следващия въпрос – за процесуалното задължение на съда да обсъди всички установени по делото обективно съществуващи обстоятелства и да отрази в мотивите на решението си своята преценка относно тяхното конкретното значение за определяне размера на обезщетението. Въззивният съд е изброил някои от критериите за определяне размера на обезщетението – характер, интензитет, продължителност на неимуществените вреди, възраст на ищеца, отражението на преживените болки и страдания върху семейното положение на страната и начинът й на живот, без да ги обсъди. Мотивирането на въззивното решение по описания начин е в отклонение от разрешенията в ППВС № 4/23.12.1968 г., поради което и по този въпрос следва да се допусне касационен контрол.
Налице е общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и по следния въпрос – „следва ли на ищеца да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, в случаите когато по предходно предявен от него иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ продължителността на проведеното спрямо него наказателно производство е била оценена от съда и той е бил обезщетен за вредата произтекла от този срок“. Въззивният съд е приел, че неимуществените вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ не са идентични, без да обясни чрез очертаване на разграничаващите ги характеристики разбирането си, че са различни. Въпреки направения извод, че същите вреди не се компенсират, като идентични решаващият състав е извършил по същество компенсация, приемайки, че продължителността на наказателното производство е била отчетена при определяне размера на обезщетението в производството по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ и че въззивният съд следва да съобрази това обстоятелство при определяне справедливия размер на обезщетението. Съобразяването на това обстоятелство не е мотивирано във въззивното решение, в което не е споменато и конкретното решение по спора – решение по гр. дело № 306/2017 г. на Великотърновски апелативен съд. Касационното обжалване следва да бъде допуснато и по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като същият въпрос има значение за развитие на правото.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240 от 28.09.2018 г. по гр. дело № 279/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска и търговска колегия, втори състав в обжалваната част.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: