О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
гр. София, 29.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 852/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. М. срещу определение № 22107 от 17.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 13191/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено протоколно определение на Софийски районен съд по гр. д. № 14919/2017 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката да се допусне главното ? встъпване в производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че въззивното определение е очевидно неправилно (основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК), защото в случая са налице предпоставките на чл. 225, чл. 1 ГПК, тъй като жалбоподателката е заявила самостоятелни права, изключващи правата на ищеца по главния иск.
Върховният касационен съд, състав на III ГО, намира, че частната касационна жалба е редовна и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
Софийски районен съд е сезиран с предявени от М. Д. М. срещу ЕТ „Гигата 89 – Георги Милев“, представляван от Г. К. М., искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неоснователно ползване за периода 10.03.2012 г. – 10.03.2017 г., заедно със законната лихва, на ? ид. ч. от части от бивш имот № 1 по плана от 1956 г., съставляващи части от имоти и , находящи се в [населено място], местност „Н. О. и съседни жилищни територии“, подробно индивидуализирани в исковата молба. Ищецът се легитимира като собственик на посочените имоти въз основа на влязло в сила решение, с което са били уважени предявени от него ревандикационни искове срещу ответника. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който насрещната страна е оспорила основателността на исковете.
С молба от 21.05.2018 г. В. Г. М. е предявила при условията на главно встъпване искове за установяване по отношение на Методи М., че той не е собственик на имот 779, и за установяване по отношение на съпруга ? Г. М., лично и в качеството му на ЕТ „Гигата 89 – Георги Милев“, че тя е собственик на ? ид. ч. от този имот поради прекратяване на съпружеската имуществена общност помежду им.
С обжалваното в настоящото производство определение на Софийски градски съд е установено, че с решение от 08.02.2018 г. ВКС, е оставил без уважение молба на В. М. за отмяна по чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение по ревандикационните искове, тъй като тя не е била необходим другар в производството, защото процесните имоти са били придобити от Г. М. в качеството му на едноличен търговец. Прието е, че с предявените при условията на чл. 225, ал. 1 ГПК искове за собственост молителката не е заявила самостоятелни права върху предмета на спора, доколкото производството пред СРС е образувано по облигационни искове за заплащане на обезщетение за ползване на процесните имоти без основание.
При тези данни, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Софийски градски съд.
Съгласно т. р. № 1-2010-ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд по предмета на спора, по отношение на който да са осъществени допълнителни предпоставки, визирани в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая по формулирания въпрос относно предпоставките за допускане на главно встъпване, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с трайно установената практика по приложението на чл. 225, ал. 1 ГПК (т. 9 от т. р. № 1/2013 на ОСГТК; определение № 145/2016 на IIГО; определение № 49/2015 на IIIГО), съгласно която главното встъпване е допустимо, когато третото лице твърди, че е носител на право, което изключва правата на страните по спора и предполага тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на главно встъпилото лице. В случая главно встъпилото лице предявява отрицателен и положителен установителен иск за собственост, при положение, че първоначалният иск е осъдителен по чл.59 ЗЗД. Така недопустимо се въвежда нов предмет на делото.
Тъй като определението е съобразено с практиката на ВКС, то неоснователни са и доводите за очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 22107 от 17.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 13191/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: