2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
гр. София, 24.10.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2296/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив срещу решение № 32/06.03.2019г., постановено по в.гр.д. № 30/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което са уважени исковете по чл.59 ЗЗД на Е. Б. М. и Т. Б. М..
Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: Ищците са собственици на имот с пл.№ 556, кв.19, по плана от 1994г. на к-с „Младежки хълм“ на основание заповед за отмяна отчуждаването № ОА-2172/23.11.1992г.. През 1993г. имотът е включен в УПИ ІІ- зеленина и мероприятието е реализирано като е изграден общински обществен парк и градина. На два пъти през 2000г. и през 2014г. на ищците е било отказано изменение на предназначението за ползване на имота. От приета по делото експертиза се установява, че имотът се намира в средата на обществен парк с алеи, пейки, детска и спортна площадки.
При тези, установени факти, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД, тъй като ищците са лишени от ползване на собствения им имот, поради което ответната Община дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от 12.03.2013г. до 12.03.2018г. в размер на средния пазарен наем. Въззивният съд е намерил за неоснователни възраженията на Общината, че ищците и Общината не могат да извличат доходи от имота, тъй като предназначението му е за обществено ползване.
В касационната жалба Общината излага доводи, че имотът не може да се ползва заради предназначението му за ползване, както и че Общината не е ползвала и не е препятствала ползването му и също така липсват доказателства за обратното.
В изложението към жалбата се твърди противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали съдът е длъжен да се произнесе по всички твърдения, доводи и доказателства на страните, тъй като въззивният съд не се бил произнесъл по възражението, че ищците и Общината не могат да извличат доходи от имота заради предназначението му- „за обществен парк и обществено ползване“.
Действително ВКС констатира, че липсват мотиви на въззивния съд относно възражението на ответника, че имотът попада в терен за обществено ползване и обществен парк, което създава пречка за ползване и извличане на доходи от имота. Този пропуск на съда е в противоречие с трайната практика на ВКС, че съдът е длъжен да обсъди всички твърдения, доказателства и доводи на страните, поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по поставения въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32/06.03.2019г., постановено по в.гр.д. № 30/2019г. на Пловдивски АС.
УКАЗВА на жалбоподателя в 1- седмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 932,68лв., иначе касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: