3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр. София, 12.04. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 975/2018 г.
Производството по чл. 248 ГПК е образувано по молба – вх. № 11158/27.12.2018 г., подадена от И. И. Г., чрез адвокат Г. К. В., с искане за допълване на определение № 800 от 26.11.2018 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
Ответникът по молбата – „ЕЛПРОМ ЕМЗ“ ООД, гр. Шабла, чрез адвокат Д. Д. в писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК представя становище за нейната недопустимост, поради просрочие, алтернативно, прави искане за намаление на адвокатското възнаграждение, с оглед чл. 78, ал. 5 ГПК.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата изхожда от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима. Направеното възражение за недопустимост, поради просрочие е неоснователно, тъй като видно от пощенското клеймо, едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е спазен. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, какъвто е настоящият случай.
Разгледана по същество молбата е основателна, поради следните съображения:
С определение № 800 от 26.11.2018 г., постановено по настоящото дело, по касационни жалби и на двете страни в производството – И. И. Г. и „ЕЛПРОМ ЕМЗ“ ООД, гр. Шабла, не е допуснато касационно обжалване на решение № 239 от 11.10.2017 г. по гр. дело № 342/2017 г. на Добрички окръжен съд. В отговора на подадената от „ЕЛПРОМ ЕМЗ“ ООД, гр. Шабла касационна жалба, ответникът по нея – И. Г., е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 27.11.2017 година, възлизат на 800 лева. Видно от договора, същите са действително направени от страната и са заплатени в брой, като самият договор служи за разписка и доказателство за извършване на плащането (Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, следва да се приеме, че са налице предпоставките за присъждане на съдебните разноски, направени от молителя, по реда на чл. 248 ГПК, който предвижда, че в законния срок съдът, по искане за страната, може да допълни постановения съдебен акт в частта за разноските. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски, поради което определение № 800 от 26.11.2018 г. следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК в тази му част.
Неоснователно се явява възражението на „ЕЛПРОМ ЕМЗ“ ООД, [населено място] – ответник по молбата, за прекомерност на адвокатското възнаграждение в полза на ответната страна. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по касационната жалба защита, в производството по чл. 288 ГПК, е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и разясненията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение /800 лева/ на ответника не е прекомерен, предвид установения в нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК критерий – действителната фактическа и правна сложност на делото. Спорът във фазата на касационното производство по чл. 288 ГПК, в която е депозиран и отговора на ответника по чл. 287, ал. 1 ГПК се характеризира с фактическа и правна сложност на въпросите, обусловена от преценка за наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съответно обосноваване на насрещно защитно становище, относно твърденията на касатора за наличието им. Следователно не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане по – нисък размер на разноските.
Предвид гореизложеното молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 800 от 26.11.2018 г., постановено по гр. дело № 975/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „ЕЛПРОМ ЕМЗ“ ООД, гр. Шабла да заплати на И. И. Г. сумата от 800 /осемстотин/ лева, разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: