ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 832
София, 05. декември 2018 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Чаначев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Александър Цонев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2084 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 202/22.01.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3061/2017, с което е отменено решение № 1448/06.03.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 19789/2014, като е уважен предявеният иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Ц. И. П., представляван от адв. С. С. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси кога се преклудират възраженията за нищожност на алеаторния договор поради липса на основание и привидност на съгласието за прехвърляне срещу минали грижи; за разпределението на доказателствената тежест по тези възражения, както и кои обстоятелства са правно релевантни и съдът е длъжен да обсъди в мотивите на решението; както и по материалноправния въпрос за възможността алеаторният договор за минали и бъдещи грижи и издръжка да бъде развален поради неполагане на грижи и непредоставяне на издръжка преди сключването на договора, които (въпроси) са решени в противоречие с посочената практика на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответниuкът по жалбата Я. И. П., представлявана от адв. А. Т. от САК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а по същество решението е правилно и касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като съдът се е съобразил посочената в отговора съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Грето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е ползвал прехвърленото жилище в кв. Л., а ответникът – това в кв. О. купел, като ищецът е плащал и консумативните разходи за своето жилище в кв. Б., където прехвърлителката се е настанила през 2012 г. след като се е завърнала от работа в Гърция. На 08.09.2014 г. двете жилища с гаража към първото са прехвърлени на ответника (син на прехвърлителката) срещу положените грижи и предоставяната до този момент издръжка, както и срещу задължението такива да бъдат полагани и предоставяни за в бъдеще. Ищецът (другият син на прехвърлителката) претендира развалянето на договора, тъй като до месец февруари 2014 г. майката на страните е живяла при него и той я е подпомагал в издръжката й, а по това време тя не се е нуждаела от допълнителни грижи. Тя е ходила при брат му (ответника), за да помага при отглеждането на неговото дете, тъй като той е бил командирован в САЩ но не е живяла трайно в общо домакинство с него, тъй като е ходила при ответника и се е връщала. Иск за нищожността на договора поради липса на основание не е предявен и не е разгледан, но е установено обстоятелството, че прехвърлителката е починала няколко месеца след сключването на прехвърлителната сделка. По делото е установено, че до началото на 2014 г. прехвърлителката е живяла при ищеца, който е издържал цялото домакинство, в т.ч. майка си, през пролетта на 2014 г. тя е живяла при семейството на ответника, а през лятото е била в У. и Г.. Не се установява по несъмнен начин след диагностицирането на болестта на прехвърлителката през месец август 2014 г. до смъртта й на 21.10.2014 г. ответникът да е полагал всички необходими грижи и да е осигурявал цялостната издръжка на майка си, тъй като няма данни тя трайно да е пребивала при него, тъй като впечатленията на свидетелите за живота на прехвърлителката през този период са инцидентни и са показателни за кратковременен престой и отделни прояви на синовна грижа към болна майка, каквато са проявявали и двамата синове.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 202/22.01.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3061/2017.
Указва на касатора Ц. И. П. в седмодневен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 913,20 лева.
Делото да се докладва за насрочване в публично заседание след внасяне на таксата или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.