О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
гр. София, 23.11. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: Д. ХИТОВА
Г. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. търг. дело № 60070 по описа на Трето гражданско отделение за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, със седалище в [населено място], [улица], ет. 6, срещу решение № 70 от 26. 02. 2016г. по в. търг. дело № 18/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, втори търговски състав, с което е отменено решение № 327 от 19. 08. 2015г., постановено по т.д. № 175/2014 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от Н. Г. Н., действащ като едноличен търговец „Г. Г.-Н. Н.“, срещу касатора иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за заплащане на сумата 81 021.62 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от причинен на 19. 06. 2013г. пожар в резултат на дефектирала противоградна ракета, ведно със законната лихва от 19. 06. 2013г. до окончателното изплащане, и вместо него е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 50 ЗЗД е уважен изцяло. С въззивното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 14 861. 29 лв. – съдебни разноски за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
К. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон поради неправилното възприемане на приетите по делото доказателства – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде изцяло отменено и ответната страна да бъде осъдена да заплати всички разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
К. – ответник въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело „за определяне на момента на най-ранно подадения към надлежен държавен орган сигнал за възникнал пожар“. Според касатора, отговорът на този въпрос и правилното определяне на този момент е от основно значение за точното прилагане на закона и за решаване на спора по настоящото производство.
Ответникът по касационната жалба /ищец в процеса/ Н. Г. Н., действащ като [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] извор, [община], област Стара З., в подадения в законния преклузивен срок писмен отговор моли да не се допуска касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира деловодните разноски, направени в касационното производство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 50 ЗЗД с цена над 5 000 лева, но не са налице посочените от касатора общо и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 за допускане на касационно обжалване по същество по поставения въпрос.
Според въззивния съд, от приетите по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че причинените имуществени вреди на [фирма] – опожарени 789 дка площи, засети с пшеница, са настъпили от собствена на ответника вещ – противоградна ракета тип „Лоза-2“, която след изстрелването й е дефектирала и причинила пожар на 19. 06. 2013г. в около 16. 30 ч.. Пловдивски апелативен съд е приел за осъществени фактите, удостоверени в справката на МВР, Дирекция „Национална система 112, „Районен център 112“- Б., за началния момент на пожара –16. 30 ч., като съответстващи на представените от ответника Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ справка за проведените на 19. 06. 2013г. стрелби от ракетна площадка 1042, [населено място] и копия от дневник „въздействие“, от които се установява реалното време на подавани команди за зареждане с ракети и пуск на същите от процесната ракетна площадка. При съвкупната преценка на всички доказателства по делото / писмени и гласни/ е посочил, че времето за изстрелване на ракетите съвпада с това на обаждането на тел. 112 за възникнал пожар в землището на [населено място] и изключва времето, посочено в съобщение за произшествие № 26 от 19. 06. 2013г. и телефонограма № 26 от 19. 06. 2013 г. – 16.10 часа, когато пожар de facto не е имало. В. съд е приел, че е налице причинно-следствена връзка между изстрелването на противоградни ракети от площадка № 1042, полигон [населено място] и възникналия пожар в землището на [населено място], при който са били опожарени житни култури на ищеца, въз основа на неоспорената пожаротехническа експертиза на вещото лице П. Б. и гласните доказателства по делото, както и останалите елементи от сложния фактически състав на чл. 50 ЗЗД, вкл. имуществена вреда в патримониума на ищеца на стойност 81 021. 62 лв., при което е уважил изцяло предявения иск.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че касаторът не е формулирал в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, поради което не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Соченият въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно въз основа на какви официални документи се определя момента на най-ранно подадения към надлежен държавен орган сигнал за възникнал пожар, не е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение, основаващи се на преценка на всички приети по делото доказателства /писмени, гласни и заключение на съдебни експерти/ въз основа на правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и мотивирано и обосновано посочване защо едни доказателства са кредитирани, а други не, доколкото установяват осъществяване на взаимноизключващи се правнорелевантни факти. Горепосоченият въпрос е формулиран абстрактно, без да има въобще характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касае единствено и само правилността на въззивния съдебен акт и в този смисъл е относим само към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касационно обжалване. Н. на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Следва да бъде отбелязано за пълнота, че дори въпросът на касатора да бъде приет за такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, той е разрешен от Пловдивски апелативен съд съобразно безпротиворечивата съдебна практика по приложението на процесуалния закон касателно начина и способите за доказване на правнорелевантните факти в исковия процес, ненуждаеща се от осъвременяване или корективно тълкуване, при липса на непълнота, неяснота или противоречие в процесуалния закон, поради което не е налице освен общото и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 6 5 000 лв. – хонорар за един адвокат пред касационната инстанцията.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 26. 02. 2016г. по в. търг. дело № 18/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, втори търговски състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, БУЛСТАТ:[ЕИК], със седалище в [населено място], [улица], ет. 6, да заплати на Н. Г. Н., действащ като [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] извор, [община], област Стара З., сумата 6 500 лв. / шест хиляди и петстотин лева/ – съдебно – деловодни разноски пред ВКС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: