8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр. София, 11.01. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: Д. ХИТОВА
Г. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 3288 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Л. К. С., [населено място], пл. „С.“ № 16, ет. 2, срещу решение № 167 от 11. 05. 2016г. по в. гр. дело № 95/2016 г. на Хасковски окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, с което е потвърдено решение № 689 от 16. 11. 2015г. по гр.д. № 1545/2015 г. на Хасковски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 010 от 14. 05. 2015г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „търговски представител“ в [фирма] – С. и за заплащане на сумата 7 140лв., съставляваща обезщетение за оставане без работа за периода: 14. 05. 2015г. – 14. 11. 2015г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. С въззивното решение ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лева.
Касаторът – ищец релевира неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, излагайки множество обстоятелства в раздел първи от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, относими към правилността на атакуваното въззивно решение, без да формулира какъвто и да било правен въпрос.
По следните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, касаторът въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като не е обосновал защо допускането на касационно обжалване по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. “Добросъвестен или не е работодателят по смисъла на чл. 8 ал. 1 и 2 от КТ, ако след промяна на изискванията за образование за заемане на длъжността, въз основа на които е уволнен служител на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, няколко месеца по-късно на същата позиция се назначава лице, което не притежава нужното образование за заемане на длъжността?“ ;
2. “Добросъвестен или не е работодателят по смисъла на чл. 8 ал. 1 и 2 от КТ, ако след промяна на изискванията за образование за заемане на длъжността, въз основа на които е уволнен служител /ищецът/ на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, тази мярка в продължение на година и половина не е приложена спрямо никой друг служител, въпреки че общо четирима служители не са отговаряли на изискванията за образование?“;
3. “Допустимо ли е страна, която е задължена да представи писмено доказателство по реда на чл. 190 ал. 1 от ГПК, наред с изискания документ да представи и друг такъв, който е за различен факт и след настъпила преклузия?“;
4. “Не следва ли оборването на презумпцията по чл. 8 ал. 1 от КТ да е само косвено (евентуално)?“;
5. “Какъв е разумният период от време, през който работодателят би следвало да подмени служителите, които не притежават нужното образование и необходимо ли е работодателят да има активно поведение във връзка с търсенето на нови служители? Чия е доказателствената тежест в този случай и с какви доказателствени средства може да се докаже?“;
6. “Как следва да се ценят показанията на свидетел, който е присъствал в съдебно заседание по време на изготвяне на доклада на съда и приемане на доказателствата и е заинтересован от изхода на делото по смисъла на чл. 172 от ГПК?“ и
7. „Законосъобразно ли е уволнението на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ ако новите изисквания за образование не са сведени до знанието на служителите, не са им връчени нови длъжностни характеристики, нито изискването е въведено в ново щатно разписание?“.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], подава писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище за недопускане на касационно обжалване поради отсъствие на основанията по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство по чл. 288 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, но не са налице посочените от касатора общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивният съд е намерил за правилни в рамките на извършената въззивна проверка на правилността на първоинстанционото решение, изводите на Хасковски районен съд за неоснователност на предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 К и за законност на процесното уволнение. Приел е последното за извършено с мотивирана заповед /от съдържанието й става ясно както фактическото основание за прекратяването – липса на необходимото образование за заеманата длъжност, така и приложимата правна норма – чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ/, при отправено предизвестие при делегирана работодателска правоспособност чрез упълномощаване на определен служител съгласно ТР № 6 от 11. 01. 2013г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГК на ВКС и при осъществен фактически състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – ищецът не притежава изискуемото от работодателя образование / изискването за висше образование с професионален опит като търговец, съществувало към момента на сключване на процесния трудов договор е променено със заповед № 3 от 05. 01. 2015г. на работодателя, отпреди уволнението, на изискване за висше образование: зооинженерно, животновъдно или ветеринарно образование с оглед търговската политика на дружеството, спецификите и изискванията към длъжността „търговски представител“/. Заповед № 3 от 05. 01. 2015г. е поставена на информационното табло в офиса на дружеството и така е доведена до знанието на всички служители, което е счетено за достатъчно и подходящо поведение за довеждане до знанието на всички служители, вкл. търговските представители, за извършената от работодателя промяна на изискванията за образование, както и за вмененото задължение на съответните служители да представят доказателства за новото изискуемо образование. Четирима от служителите на длъжност „търговски представител“ при ответника се е оказало, че не отговарят на новите изисквания за длъжността, като тримата, вкл. ищеца, са уволнени поетапно през 2015г.. На длъжността на ищеца, непосредствено след прекратяване на процесния трудов договор, е назначена П. Д. П. с трудов договор № 014/13. 05. 2015г., приет като доказателство по делото, която притежава изискуемия образователен ценз /специалност животновъдство, бакалавърска степен от Тракийски университет, Стара З./. Месеци след това, през периода 16. 11. 2015г. – 12. 02. 2016г., съгласно справка на НАП, на длъжността е назначен служител без изискуемото висше образование, но студент по съответните аграрни специалности /К. Т. П./, а след това – лице с изискуемото специално висше образование – зооинженерство /Л. И. Ш./.
Хасковски окръжен съд е счел, че не е налице злоупотреба с права на работодателя и че не е нарушен принципа на добросъвестност, регламентиран в чл. 8, ал. 2 КТ, като оборима законова презумпция, тежестта за оборването на която е на ищеца, непровел пълно и главно доказване за недобросъвестно упражняване на работодателски правомощия в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Въззивният съд в първото проведено във въззивното производство съдебно заседание е преценил, че доводите на ищеца за недобросъвестно упражняване на работодателска власт при изменение на изискванията за заемане на процесната длъжност са направени още в исковата молба, но първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест по чл. 146 ГПК в доклада си, осъществявайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно правомощията си, очертани в т. 2 ТР № 1 от 09. 12. 2013г. по т. д. № 1/2013г. на ОСГТК, за да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, Хасковски окръжен съд е дал указания, че в тежест на ищеца е оборването на презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ, приел е за непреклудирани доказателствените искания на ищеца, направени с писмена молба от 02. 03. 2016г., депозирана след подаване на въззивната жалба, и ги е уважил. При решаване на спора по същество, въззивният съд е приел, че когато изискванията за образование и квалификация за определена длъжност не са нормативно определени, както е в случая, работодателят има право да променя изискванията по целесъобразност, която преценка не подлежи на съдебен контрол, освен ако се касае за злоупотреба с право на работодателя и за непряка дискриминация. Счел е обстоятелството, че след уволнението на ищеца, от четирима търговски представители в дружеството-ответник е останал да работи само един, като демонстрация на изпълнение на намеренията на ръководството на дружеството за подмяна персоналния състав на търговските представители с лица, имащи специализирано образование, с цел подобряване консултирането на клиенти на ответника при осъществявани продажби, както и че няма законови пречки работодателят да прекрати поетапно трудовите договори на своите служители, които нямат необходимото образование, в която насока е цитирал решение № 55/16.04.2015г. по гр.д. № 3086/2014г. на ВКС, ІV г.о.. Обстоятелството, че ответното дружество не е прекратило трудовото правоотношение с един от четиримата свои служители /Ц. Т./, неотговарящи на новите изисквания за образование, не е ценено за индикация за злоупотреба с работодателска власт.
Съобразно гореизложеното Хасковски окръжен съд е приел за доказано наличието на основание за извършеното уволнение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при необорена презумпция за добросъвестност на работодателя по чл. 8, ал. 2 КТ и доколкото съдебният контрол в тази хипотеза не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя при повишаване на изискванията за образование или квалификация за заемане на определена длъжност, стига да не се нарушават императивни правни норми и работодателят да действа добросъвестно /в този смисъл е цитирано решение № 192/14.07.2013г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 680/2012г., постановено по чл. 290 ГПК и др./. С разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ законодателят установява презумпция за добросъвестност на страните при упражняване на трудовите права и задължения. Въззивният съд приема, че по делото презумпцията по чл. 8 ал. 2 КТ не е оборена от носещия тежестта за това ищец чрез изискуемото пълно и главно доказване, тъй като събраните по делото доказателства не сочат на тенденциозно отношение към конкретния служител – ищеца, т.е. че действията на работодателя по изменение на изискванията за заемане на длъжността са били насочени персонално срещу него, за да направят невъзможно съответствието му на новите изисквания.
Според второинстанционния съд, обстоятелството, че свидетелката Б. се е намирала в съдебната зала до момента на разпита й, несъмнено съставлява нарушение на процесуалните правила, разписани в чл. 171, ал. 1 ГПК, но не и от категорията на съществените такива. Установеното обстоятелство задължително се взима под внимание при преценка на показанията на свидетеля, но не е основание за автоматичното им изключване от доказателствения материал. Видно от съдебния протокол, свидетелката Б. е присъствала при изразяване на становища от страните, в които липсва такава конкретика относно подлежащите на доказване факти и обстоятелства, която би дала основание да се приеме, че съобщеното от нея при разпита е резултат от присъствието й в залата. Показанията й са пълни, показват задълбочена информираност, последователност и логичност, поради което е преценено, че не е възможно да са базирани, дори частично, на чутото от нея в съдебното заседание.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че касаторът не е формулирал в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, поради което не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС и по двете групи наведени основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Н. на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
В изложението към касационната жалба на ищеца, в раздел първи, озаглавен „основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК“, въобще не са формулирани правни въпроси по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Според последното касаторът е длъжен да посочи правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, като обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в касационната жалба. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Твърденията и изложените обстоятелства на ищеца в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, раздел първи към касационната жалба, представляват единствено и само оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и като такива са неотносими към настоящото производство по чл. 288 ГПК.
Въпросите, изведени от касатора в раздел втори от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, озаглавен „основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“, не са обуславящи за изхода по конкретния правен спор, като някои от тях /2, 3, 4, 5 и 7/ въобще не са обсъждани от въззивния съд в обжалваното въззивно решение, тъй като не са част от спорния предмет по делото, а други не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд. Преценката за добросъвестност на работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ при упражняване на правото му да променя образователните изисквания за определени длъжности и за липса на злоупотреба с работодателска власт и/или дискриминационен подход, е извършена въз основа на всички приети по делото доказателства, при съобразяване, че трима от четиримата служители, заемащи длъжността „търговски представител“ и неотговарящи на новите образователни изисквания са с прекратени поетапно трудови правоотношения, както и че непосредствено след прекратяване на процесния трудов договор, на длъжността на ищеца, с трудов договор, е назначена П. Д. П., притежаваща изискуемото образование „агроном -животновъд“. Обстоятелството, че след П. Д. П. на заеманата от ищеца длъжност „търговски представител“ е назначено друго лице /К. Т. П./, който не е разполагал с необходимото образование, макар да е бил студент по изискуема специалност, не е обусловило по никакъв начин правния извод на Хасковски окръжен съд за необорена презумпция за добросъвестност на работодателя по чл. 8, ал. 2 КТ и за извършването на квалификационните промени в интерес на работата. Също така, прекратяването на трудовите договори с тримата „търговски представители“, непритежаващи изискуемия образователен ценз, и заемането на ищцовата длъжност от агроном – животновъда П. П., са установени с приетите по делото писмени доказателства, вкл. трудовия договор на П. П., а не единствено с показанията на свидетелката Б.. Поради гореизложеното първи и шести въпроси от сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, макар разгледани от въззивния съд, нямат обуславящо значение за изхода по предявените искове.
Въпроси 2, 3, 4, 5 и 7 от раздел втори от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба не са обсъждани от въззивния съд и поради това не са от значение за решаващата му воля в обжалвания съдебен акт. Обсъждани са други, различни въпроси, като приетото разрешение по тях е изцяло съобразено с формираната многобройна и безпротиворечива задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, вкл. сочената от касатора в касационната жалба, според която работодателят може да въведе по – високи изисквания за образование и квалификация за определени длъжности, когато същите не са определени в нормативен акт, с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, които следва да бъдат обективирани в съответно работодателско решение, доведено до знанието на работниците и служителите, като решението на работодателя в този смисъл е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, освен ако се касае за злоупотреба с право по довод на работника или служителя, в който случай съдът изследва добросъвестността на работодателя, т.е. дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено за нуждите на работата или с единствена цел да бъде уволнен конкретен работник или служител.
Така изложените доводи и обстоятелства в раздел втори от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищеца не осъществяват не само общото, но и соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото е налична богата безпротиворечива задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК за добросъвестността на работодателя в хипотеза на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
На основание изложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 600 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция в настоящото производство по чл. 288 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 11. 05. 2016г. по в. гр. дело № 95/2016 г. на Хасковски окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав.
ОСЪЖДА Л. К. С., ЕГН: [ЕГН], [населено място], пл. „С.“ № 16, ет. 2, да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата 600 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: