3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр. София, 27.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1447/2018 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
В молба вх. № 10362/30.11.2018 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/, подадена от ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София за допълване на определение № 784 от 21.11.2018 г. по гр. дело № 1447/2018 г. на ВКС в частта за разноските, квалификацията е неправилно определена по чл. 250 ГПК. В случая предмет на производството не е произнасяне по част от спорния предмет, а допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските. Предвид изложената обстоятелствена част и петитум, молбата е с правно основание чл. 248 ГПК. Определянето на правната квалификация е дейност на съда, поради което произнасянето на ВКС следва да се проведе по реда на чл. 248 ГПК.
В отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответниците по молбата – С. С. К. и З. С. З. поддържат становище за недължимост на претендираното юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност становището им е за липсата на основание по чл. 25, ал. 2 от НЗПП /Наредба за заплащането на правната помощ/ за присъждане на разноски в размер на сумата 450 лв., като считат, че молбата е неоснователна за горницата над 300 лв.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима.
С цитираното определение не е допуснато касационно обжалване на решение № 186 от 12.12.2017 година по гр. дело № 466/2017 г. на Варненски апелативен съд, по подадената от С. С. К. и З. С. З. касационна жалба. В отговора на жалбата ответникът „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София своевременно е поискало присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По същото искане липсва произнасяне в определението по чл. 288 ГПК, посочено по – горе. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките за присъждане на съдебни разноски, направени от молителя, по реда на чл. 248 ГПК. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда, че в случаите, когато страната е била представлявана от юрисконсулт, съдът определя възнаграждение в размер, ненадхвърлящ максималния, съгласно чл. 37 от ЗПП /Закон за правната помощ/, препращащ към НЗЗПП /Наредба за заплащането на правната помощ/.
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е частично основателна, поради следните съображения:
Юрисконсултското възнаграждение в полза на ответника по касация – „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, [населено място] се определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. чл. 25, ал. 1 НЗЗПП. Съгласно тези норми в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да нахвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП – 300 лв. /с препращащата към чл. 25, ал. 1 НЗЗПП норма на чл. 37 ЗПП възнаграждението е лимитирано от 100 лв. до 300 лв./. Доводите на молителя за прилагането на чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 НЗЗПП са правно несъстоятелни. Увеличаването на възнаграждението по реда на цитираната разпоредба не е обусловено единствено от броя на съдебните заседания и материалния интерес, над 10000 лв., а и от преценката на съда за вида и количеството на извършената от пълномощника дейност /арг. чл. 37, ал. 1 ЗПП/. В настоящия случай производството е приключило с недопускане до разглеждане на касационната жалба и защитата на дружеството е била ограничена до представения по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор, в който накратко и в едно изложение са разгледани поддържаните от касаторите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК и въпросите по съществото на жалбата. Така реализирана процесуалната дейност, в която е обективирана защитата на дружеството се характеризира с по – ниска степен на сложност на фактическите и правни въпроси и на дадените по разглеждането им разрешения. Поради това, предвид естеството на проведената защита, развита само до фазата на производство по чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че възнаграждението следва да се определи по реда на чл. 25, ал. 1 НЗЗПП. Ето защо определението трябва да се допълни по реда на чл. 248 ГПК, като се присъди в полза на ответника по касация сумата 300 лв., разноски за касационното производство. В останалата част молбата следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 784 от 21.11.2018 г. по гр. дело № 1447/2018 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трети състав в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА С. С. К. и З. С. З. да заплатят на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София сумата 300 /триста/ лева – разноски за касационното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, подадена от ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София в останалата част, за присъждане на разноски над уважения размер до пълния предявен размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: