3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
гр. София, 13.11.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Даниела Стоянова
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 3614/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на В. В. Ш. от [населено място] против определение № 645 от 11.07.2018 г. по гр. д. № 2524/2018 г. на ВКС, IV Г.О., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба вх. № 10524 от 05.04.2018 г. против решение № 252 от 15.02.2018 г. по в. гр. д. № 2647/2017 г. на Варненски окръжен съд.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима – обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК.
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че подадената касационна жалба е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Прието е, че предмет на спора са обективно кумулативно съединени искове за осъждане на [фирма] при условията на солидарност с „ВМ И.” за заплащане на следните суми: 1) сумата от 2467.87 щатски долара, съставляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2015 г. и сумата от 2056.50 щатски долара, съставляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл. 128, т.2 КТ; 2) сумата от 277.46 щатски долара, съставляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за месец март 2015 г. за периода от 27.04.2015 г. до 03.06.2016 г. и сумата от 231.21 щатски долара, съставляваща обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2015 г. за периода от 27.04.2015 г. до 03.06.2016 г., на основание чл.245, ал.2 КТ; 3) сумата от 293.37 щатски долара, съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни за 2015 г., на основание чл. 224 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; сумата от 32, 98 щатски долара, съставляваща обезщетение за забава върху главницата за неизползван платен годишен отпуск за периода от 27.04.2015 г. до 03.06.2016 г. Прието е, че всяка от търсените суми представлява отделна претенция, като всеки от исковете е с цена под 5 000.00 лв., поради което касационната жалба е оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е частично основателна поради следните съображения:
Съгласно установената практика по приложението на чл. 128, т. 2 КТ при предявяване на иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение по конкретно трудово правоотношение за определен период, обхващащ няколко месеца, предявеният иск е един. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК размерът на цената на иска по искове за периодични платежи за определено време е сборът на всички платежи.
Видно от исковата молба, в настоящия случай е предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение в общ размер на 4 524.37 долара за месеците март и април 2015 г. Цената на този иск е в размер на над 5 000.00 лв., поради което той подлежи на касационно обжалване съгласно критерия на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. На касационно обжалване подлежи и решението по иска по чл. 245, ал.2 КТ за присъждане на обезщетение за забава върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 27.04.2015 г. до 03.06.2016 г., тъй като тази претенция е обусловена от изхода по главната претенция с цена над 5 000.00 лв..
По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено в частта, с която исковете по чл. 128, ал. 2 КТ и чл.245, ал.2 КТ са оставени без разглеждане, а делото – да бъде върнато на състава на Четвърто гражданско отделение на ВКС за разглеждане на касационната жалба. В останалата част, с която е оставен без разглеждане искът по чл. 224, ал. 1 КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, заедно със законната лихва, определението е правилно, тъй като искът е с цена под 5 000 лв., поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 645 от 11.07.2018 г. по гр. д. № 2524/2018 г. на ВКС, IV Г.О., в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от В. В. Ш. касационна жалба вх. № 10524 от 05.04.2018 г. против решение № 252 от 15.02.2018 г. по в. гр. д. № 2647/2017 г. на Варненски окръжен съд по отношение на исковете по чл. 128, т. 2 КТ и чл.245, ал.2 КТ, като ВРЪЩА делото на предходния състав на ВКС, ІV г. о., за продължаване на съдопроизводствените действия в отменената част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 645 от 11.07.2018 г. по гр. д. № 2524/2018 г. на ВКС, IV Г.О., в останалата му обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: