4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 424
гр. София, 19.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3456/2018 г.
Производството по § 74 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс /ПЗР на ЗИД на ГПК/, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК е образувано по частна касационна жалба на Е. Д. М. от [населено място] срещу определение № 2908 от 19.09.2017 г. по ч. гр. дело № 3787/2017 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено разпореждане от 26.09.2016 г. постановено по гр. дело № 12984/2015 г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Сезирането на настоящата инстанция е извършено в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Затова касационният съд приема, че жалбата е процесуално допустима.
Във връзка с направеното с частната жалба искане за предоставяне на правна помощ следва да се има предвид, че същото е разгледано от администриращия съд – Софийски апелативен съд и с негово определение № 3584 от 02.11.2017 г. по ч. гр. дело № 3787/2017 г. искането на жалбоподателя е удовлетворено, като му е предоставена такава. Съгласно чл. 95, ал. 1 ГПК определението, с което се предоставя правна помощ не подлежи на обжалване. Искането за предоставяне на правна помощ в частната касационна жалба е неотносимо към настоящето производство и е извън неговия предмет, поради което не следва да се обсъжда.
По отношение на съдържащото се в частната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, относно тълкуването на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз за това, а именно искането няма за предмет тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз /ЕС/ или тълкуването и валидността на актове на институции, органите, служби или агенции на ЕС, което да е от значение за правилното решаване на делото. Поради това намира, че същото искане следва да се остави без уважение.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждане на частната касационна жалба по същество, поради следните съображения:
С обжалваното определение състав на САС /Софийски апелативен съд/ е потвърдил разпореждане от 26.09.2016 г. постановено по гр. дело № 12984/2015 г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав, с което е прекратено, като процесуално недопустимо производството по предявения от частния жалбоподател иск за обезщетение за вреди, причинени от действия на ответника, извършени в качеството му на съдия от Специализирания наказателен съд. Въззивният съд е приел, че случая, са предявени недопустими искове по чл. 45 ЗЗД, тъй като се претендира заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от действията на ответника, в качеството му на съдия от Специализирания наказателен съд, във връзка с изпълнение на служебни задължения на същия. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Констатирано е, че в конкретния случай няма твърдения и данни, ответникът по предявения иск да е привлечен към наказателна отговорност за негови служебни действия, поради което е формиран решаващ правен извод, че същият иск е недопустим. Обоснован е извод за липсата на надлежна пасивна процесуална легитимация за ангажиране деликтната отговорност на ответника във връзка с осъществяване на служебната му дейност.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено и делото да се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е поставен въпрос, който да притежава характеристиките на общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и да произтича от решаващите мотиви на въззивния съд. Съгласно разясненията дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд служебно, а липсата на формулирани в изложението въпроси, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол. Изброените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуални действия, включително постановения от апелативният съд правен резултат и причислените към него от страната процесуални действия, извършени в първоинстанционното производство не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите в изложението за правна помощ, освен че са несъобразени със стадия на касационното производство – те са по чл. 281, т. 3 ГПК и засягат произнасянето по същество, респективно не се разглеждат при селектиране на частната касационна жалба, са още и извън решаващите мотиви на въззивния съд, засягащи наличието на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. По решаващите мотиви на въззивния съд не са поставени правни въпроси. Само с оглед на това съображение настоящият състав на ВКС намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол. За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че определението, постановено от САС е в съответствие с разрешенията в константната съдебна практика на ВКС /напр. определение по ч. гр. дело № 4394/2017 г. на състав на ІV г.о., определение по ч. гр. дело № 4725/2017 г. на състав на ІІІ г.о., определение по ч. гр. дело № 433/2010 г. на състав на ІV г.о., определение по ч. гр. дело № 4051/2017 г. на състав на ІІІ г.о./, съгласно която функционалният имунитет по чл. 132 от Конституцията на Република България е пряко свързан с допустимостта на предявения иск, тъй като имунитетът е процесуална пречка за разглеждане на иск за обезщетяване на вреди, когато те се твърдят като настъпили от действия на лицето в длъжностното му качество. Съдебната практика приема, че в този случай става въпрос за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът е длъжен да прекрати делото.
С оглед изложеното, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2908 от 19.09.2017 г. по ч. гр. дело № 3787/2017 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 1 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: