3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
гр. София, 03.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 3885/2018 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Л. Б. Р., чрез процесуалния представител адвокат П. М. срещу определение № 5710 от 12.03.2018 г. по ч. гр. дело № 2901/2018 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] не е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
ВКС /Върховният касационен съд/, състав на гражданска колегия, трето отделение констатира, че частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което намира, че същата жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така приетият извод произтича от следните съображения:
С цитираното въззивно определение по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е разгледана жалбата на [фирма] против определение от 30.11.2017 г. по гр. дело № 18357/2016 г. на Софийски районен съд, І ГО, 43 състав, като е отменен първоинстанционният съдебен акт, с който районният съд е оставил без уважение молбата на [фирма], [населено място] по чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта му за разноските и е изменено същото, като е осъдена жалбоподателката да заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 835.15 лв. Първоинстанционното производство е образувано по отрицателни установителни искове на Л. Б. Р. против [фирма], [населено място] с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като ищцата претендира да бъде установено, че не дължи на ответника за периода от месец януари 2009 г. до месец април 2013 г. претендирана от последният стойност на топлинна енергия в размер на 4184.00 лв. и лихва за забава за периода от 01.01.2009 г. до 31.07.2015 г. в размер на 2201.06 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните определения, които са постановени по дела, по които крайният акт не би подлежал на касационно обжалване. При тази уредба режимът за обжалване на определенията, постановявани в хода на исковото производство следва режима за обжалване на решенията, като по този начин се изключва касационният контрол за актове относно процесуални въпроси, когато не е предвиден касационен контрол спрямо актовете по съществото на спора. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, приложима в редакцията, обн. ДВ, бр. 86/2017 г., е предвидена необжалваемост на решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20000 лв. за търговски дела, с изключенията, изчерпателно изброени в нормата, незасягащи отрицателните установителни искове, предявени по настоящия спор. При субективно и обективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В настоящия случай всеки от предявените при условията на обективно съединение главен и акцесорен облигационни искове е с цена до 5000 лв., което е под установения в закона размер, при който касационната жалба е процесуално допустима. Поради това следва частната жалба да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Л. Б. Р. срещу определение № 5710 от 12.03.2018 г. по ч. гр. дело № 2901/2018 г. на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 3885/2018 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: