3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
гр. София, 11.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 266/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на И. К. В. срещу въззивно решение № 224/27.09.2017 г. по в. гр. д. № 324/2017 г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение на Добрички районен съд и на основание чл. 128, ал. 1 СК са определени мерки на лични отношения между С. И. В. и К. М. В. и техния внук К. И. В. както следва: всяка сряда от 18.30 часа до 20.30 часа, като вземат детето от дома на майката и го връщат там, с изключение на времето през ваканциите, което детето прекарва с майка си, през лятото по време на годишния й отпуск, втората половина от коледната ваканция, включително новогодишните празници, и втората половина от пролетната ваканция; пет дни през лятото, във времето на определения на И. В. режим на лични отношения, като го взимат и връщат от и на бащата. Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът поддържа, че е са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
В срока за отговор С. И. В. и К. М. В. излагат становище за основателност на касационната жалба.
В срока за отговор майката А. Б. П. възразява, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, но при преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира, че липсват предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, по следните съображения:
Ищците С. В. и К. В. като баба и дядо по бащина линия са предявили иск за лични отношения с внука им К. В. по чл. 128 СК, тъй като родителите на детето били разведени и на бащата бил определен режим на лични контакти.
Ответницата и майка А. П. е оспорила основателността на иска поради съображения, че ищците споделят определения на бащата режим на лични контакти с детето. Счита, че определянето на режим на лични отношения на С. В. и К. В. не е в интерес на детето. Твърди, че контактът с баба му и дядо му по бащина линия се отразява негативно върху психиката на детето и отношенията майката.
Ответникът и баща И. В. е изразил становище за основателност на предявения иск, като също излага твърдения относно силната връзка на привързаност между родителите му и неговия син.
По предявеният иск въззивният съд е приел, че водещи и най-важни при решаване на поставения въпрос за определяне на мерки на лични отношения са интересите на детето, който се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие; да расте в нормална семейна среда, контактувайки с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна, като така получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка въззивният съд приема, че са налице предпоставки за определяне по съдебен ред на мерки относно личните отношения, доколкото страните не могат без намесата на съда да уредят въпроса за продължителността и интензивността на контактите между ищците и детето не може да бъде разрешен по друг начин. Според въззивния съд при определяне на режима на лични контакти следва да се съобрази възрастта на детето, натовареността на учебния процес и местоживеенето на страните.
За да определи режим на лични контакти всяка сряда от 18.30 часа до 20.30 часа, като вземат детето от дома на майката и го връщат там, с изключение времето през ваканциите, което детето прекарва с майка си през лятото по време на годишния й отпуск, втората половина от коледната ваканция, включително новогодишните празници, и втората половина от пролетната ваканция; пет дни през лятото, във времето на определения на И. В. режим на лични отношения, като го взимат и връщат от и на бащата, въззивният съд е взел предвид, времето, което детето прекарва с всеки от родители си, за да бъде гарантирана еднаквата възможност на детето да общува пълноценно и с двамата през почивните дни. Поради това е прието, че не е удачно на молителите да се определя режим на лични отношения през почивните дни. Прието е, че в интерес на детето са регулярните контакти с баба му и дядо му, поради което за тях следва да бъде определено време през някой от делничните дни. Тъй като е установено, че през летните месеци молителите и техния син живеят и работят в курортен комплекс „А.“, въззивният съд е приел, че времето на бабата и дядото за лични контакти с внука им през лятото следва да се определи в рамките на режима на бащата на детето.
Недоволен от това решение, касаторът и баща на детето иска определяне на по- разширен режим за бабата и дядото, както и този режим да не съвпада с неговия. Искането за определяне на по- разширен режим на лични контакти за дядото и бабата представлява недопустимо упражняване на чужди права и е без значение за производството, а по касационното основание за несъвпадане на режимите на лични контакти, касаторът не е формулирал въпрос по тълкуване на правна норма, по който въпрос да са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въз основа на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради липса на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно формулиране на обуславящ правен въпрос, съгласно т.1 от тълкувателно решение № 1-2010-ОСГТК.
Освен, че липсва формулиран обуславящ правен въпрос, не се установява и противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС /р.№139-2014-ІVГО/, съгласно която е допустимо режимът на лични отношения на дядото и бабата с внука да съвпада с режима на лични контакти на родителя, но при условие, че родителят е с разширен режим, живее заедно с бабата и дядото и е в добри отношения с тях. Дали в случая са налице предпоставките за съвпадане на двата режима на лични контакти /въззивният съд е приел, че бащата е с разширен режим на лични контакти, през лятото живее съвместно с бабата и дядото и е в добри отношения с тях/ е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а в настоящото производство по чл. 288 ГПК фактическите изводи на съда /обосноваността/ не подлежи на проверка.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 224/27.09.2017 г. по в. гр. д. № 324/2017 г. на Добрички окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: