3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 29.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 2127/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Л. К. от [населено място] срещу Определение № 877/14.03.2017 г. по ч. гр. д. № 1113/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 1608 от 18.01.2017 г. по гр. д. № 10892/2016 г. на Софийския градски съд.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено и делото се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявените искове.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
Преди да разгледа частната жалба по същество, ВКС следва да прецени наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно т.р. №1-2010- ОСГТК, освен в случаите на чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, ВКС може да допусне служебно касационно обжалване и при вероятна недопустимост на обжалвания акт, без да преценява предпоставките по чл. чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая възниква съмнение относно подведомствеността на повдигнатия правен спор, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато служебно от съда по въпроса „На кой съд е подведомствен спора за обезщетение за вреди от незаконно принудително премахване на незаконен строеж?“, поради вероятна недопустимост на определението на въззивната инстанция и определението на първоинстанционния съд.
Искът, с който се претендира обезщетение за причинени вреди от незаконно принудително премахване на незаконен строеж е иск по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като Наредба 13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК урежда принудителното изпълнение като административна дейност. Искът по чл.1 ЗОДОВ се насочва срещу ведомството, с което длъжностните лица, извършили принудителното премахване са в служебно или трудово правоотношение, тъй като съгласно чл.8, ал.1 ЗОДОВ и т.2 на т.р. №3-2005-ОСГК отговорността не може да се търси по общия ред и увреденото лице не разполага с пряк иск срещу длъжностните лица извършили незаконната административна дейност. В подкрепа на направените изводи е и трайната практика на ВАС по разглеждане на такива дела /р.№13125-16-ІІІ О, р.№9263-16-ІІІ О и др./.
Въпреки отговора на поставения въпрос, обжалваното определение на САС и потвърденото с него определение на СГС не са недопустими. За подведомствеността като абсолютна процесуална предпоставка съдът следи служебно само при редовна искова молба, респективно след като е отстранена нередовността на подадената искова молба. В случая е налице нередовна искова молба поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, изразяващо се в обосноваване на правен интерес от търсена защита срещу друго лице, а не посоченото в исковата молба. На този етап, при неотстранена нередовност на исковата молба, липсата на подведомственост не може да се прецени, поради което определенията на САС и СГС са допустими.
Разгледана по същество обаче частната жалба е основателна. Тъй като е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум в исковата молба, изразяваща се в обосноваване на правен интерес от търсена защита срещу друго лице, различно от посоченото в исковата молба, СГС е следвало да даде указания за отстраняване на този недостатък чрез конституирането на надлежен ответник /така съгласно т.5 от т.р. 1-2013- ОСГТК/.
В случая СГС не е дал указания за отстраняването на тази нередовност, а е дал незаконосъобразни указания за посочване трите имена и адресите на ответник, за който не е установена надлежна процесуална легитимация. Неизпълнението на незаконосъобразни указания не може да обуслови връщането на исковата молба, поради което определението на СГС е неправилно, съответно неправилно е и определението на САС, с което го е потвърдил по реда на инстанционния контрол.
Обжалваното определение следва да се отмени като се отмени и определението на СГС и вместо това делото се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадените указания.
Воден от горното, ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 877/14.03.2017 г. по ч. гр. д. № 1113/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Отменя определение № 877/14.03.2017 г. по ч. гр. д. № 1113/2017 г. на Софийския апелативен съд и определение № 1608/ 18.01.2017г., постановено по гр.д. 10892/2016г. на СГС и връща делото на СГС за изпълнение на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: