2
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София, 11.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 644/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. С. Й. срещу решение № 5757 от 16.11.2017 г. по гр. дело № 750/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е изложил съображения за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Възражението на ответника по касация за процесуална недопустимост на жалбата, поради неподписването й от страната е неоснователно, тъй като жалбата е подписана от процесуалният представител на ищцата, за което пълномощникът е овластен от страната.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на жалбата е цитираното по-горе въззивно решение, с което е потвърдено решение № 6818 от 09.08.2017 г. по гр. дело № 1267/2017 г. на Районен съд – Благоевград, с което са отхвърлени исковете, предявени от М. С. Й. против [фирма], [населено място] по чл. 344 , ал. 1, т. 1- 3 КТ.
Касаторът Й. е заявила, че счита за налични всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, чийто текст в редакцията преди изменението на ГПК, обн. ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. е възпроизвела. Страната е развила разбиране за неправилност на постановения съдебен акт, която е извела от това, че уволнението било второ поредно от „същата управителка“, поддържала е още, че въпреки, че три съдебни инстанции били счели уволнението й за незаконно, при връщане на работното си място била уволнена отново. Изброила е, и е приложила съдебни актове – решения на ВКС, за които лаконично е заявила, че били най –новата и актуална практика, която трябвало да бъде съобразена, а не практиката, посочена от съда, която била по – стара. В заключение страната е заявила, че ако съставът на ВКС приеме, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, то да приеме за установено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Жалбоподателката не обосновава доводи за наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касаторът е задължен да обоснове общи основания – да постави правни въпроси, които са свързани с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили обжалвания резултат. Окръжният съд е приел, че съобразно установената съдебна практика при производството по оспорване законосъобразността на извършеното уволнение, съдът е ограничен от заявените с исковата молба от ищеца основания за незаконосъобразност, като не може да излага правни съображения извън доводите, наведени от ищеца. В тази връзка съдът е разгледал заявеното с исковата молба основание за незаконосъобразност – фиктивно извършване на съкращаване на щата за длъжността, заемана от ищцата, като е преценил, че извън предметния обхват на съдебната проверка е извършването на подбор по чл. 329 КТ. Въззивният съд е приел, че е налице основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като по спора е установено реалното съкращаване на щата за длъжността, заемана от ищцата. В случая касаторът Й. не е формулирала правен въпрос въобще. Липсата на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчна, за да се приеме за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания, сочени за това. В случая следва да се отбележи, че жалбоподателката не е обосновала и допълнителен критерий. Не е достатъчно възпроизвеждането на нормативните текстове, още повече в отменената редакция – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, преди изменението на закона от 27.10.2017 г., която е неприложима към настоящия случай, предвид датата на подаване на касационната жалба – 18.12.2018 г. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК предполага установяване на разрешен от въззивния съд конкретен правен въпрос в отклонение от практиката на ВКС. Изброяването на съдебни актове, обединени единствено от твърдението, че те съставляват по – нова и актуална практика, не обосновава, нито конкретно твърдяното противоречие с решаващ извод на въззивния съд, нито може да замести липсата на общо основание, т.е. така заявеното е ирелевантно към разглежданото основание за допускане на касационно обжалване.
Лаконичното отбелязване, че е налице чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е съобразено със задължителните указания на т. 4 от ТР № 1 от 19.02.0201 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, като в тази връзка страната не е изложила каквито и да е било доводи.
При така заявеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се налага извод, че решението не следва да се допусне до касационно обжалване. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 700 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5757 от 16.11.2017 г. по гр. дело № 750/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА М. С. Й. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 700 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: