3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София, 04.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 520/2018 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Е. Е. Т. за отмяна на влязло в сила решение от 10.03.2009 г. по гр. дело № 11/2009 г. на Шуменски окръжен съд. С посоченото въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 84 от 24.11.2008 г. по гр. дело № 135/2008 г. на Районен съд – Велики Преслав и е уважен предявеният от Ю. М. Б. срещу Х. Х. А., А. Х. Ю., М. Х. Ю. и Т. Х. Ч. конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД – обявен е за окончателен предварителен договор от 05.11.2002 г., с който ответникът Х. Х. А., лично и като пълномощник на останалите ответници е продал на ищеца недвижим имот № 017065 по плана за земеразделяне на [населено място] река, [община], област Шумен, представляващ нива от 32.300 дка, ІV категория, местност „А.“ за сумата 2 000 лева.
В молбата за отмяна се излагат твърдения за това, че „пълномощното, послужило за обявяване на предварителен договор за окончателен“, е било заверено от кмета на [населено място] без ответниците А. Х. Ю., М. Х. Ю. и Т. Х. Ч. да са се явили и положили подписите си лично пред него. Тези обстоятелства според молителката били установени в хода на производството по НОХД № 440/2015 г. на Районен съд – Велики Преслав, приключило с влязла в сила присъда по отношение на Х. Х. А.. В молбата отмяната се претендира на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и чл. 304 ГПК.
Ответните страни по молбата за отмяна – А. А. Б., М. Ю. Б., А. Ю. Б. /като законни наследници на ищеца Ю. М. Б./ и Х. Х. А. са депозирали по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК отговори, в които излагат съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, респективно я оспорват като неоснователна. Останалите ответници по молбата за отмяна не са взели становище.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане, поради следните съображения:
Молбата за отмяна е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и 304 ГПК /влязло в сила решение на въззивен съд, постановено в исково производство/, но от процесуално нелегитимирано да иска отмяна на решението лице, поради което се явява процесуално недопустима.
В чл. 303 и чл. 304 ГПК изчерпателно са посочени лицата, имащи право да инициират извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, а именно заинтересованата страна или лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото. В конкретния случай молителката не е взела участие в съдебното производство по конститутивния иск, не е била страна по образуваното по претенцията гражданско дело № 135/2008 г. на Великопреславски районен съд и влязлото в сила решение по гр. дело № 11/2009 г. на Шуменски окръжен съд няма сила на пресъдено нещо спрямо нея. Тя не е имала качеството на необходим другар на страната на ищеца или на страната на ответниците по делото, образувано по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не е участник в спорното правоотношение, предмет на това дело, и постановеното по този иск решение не разпростира действието си по отношение на нея, нито уврежда правата й. След като молителката не е страна, нито неучаствал необходим другар на главна страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, то тя не е процесуално легитимирана да иска отмяна на цитирания съдебен акт и подадената молба се явява процесуално недопустима.
На поддържаното основание по чл. 304 ГПК молбата за отмяна е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно тази разпоредба, тримесечният преклузивен срок по посочената норма тече от деня на узнаване на решението, чиято отмяна се иска. Видно от данните по делото, молителката Е. Е. Т. е подала предходна молба за отмяна на същото влязло в сила решение – молба вх. № 1684 от 17.05.2013 г. по регистъра на Районен съд Велики Преслав, към която дата същата е знаела за влязлото в сила решение от 10.03.2009 г. по гр. дело № 11/2009 г. на Шуменски окръжен съд. С оглед изложеното следва да се приеме, че настоящата молба за отмяна с вх. № 4249 от 26.08.2016 г. по регистъра на Районен съд Велики Преслав е подадена след тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, изтекъл на 19.08.2013 г. Съгласно задължителните указания на т. 9 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС, молба за отмяна, подадена след като са изтекли сроковете по чл. 305 ГПК /за съответното основание по чл. 303, ал. 1 и по чл. 304 ГПК/ е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество. При тези обстоятелства молителката следва да заплати на ответниците по молбата за отмяна – А. А. Б., М. Ю. Б. и А. Ю. Б. разноските, направени в производството по чл. 307 ГПК, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на Е. Е. Т. за отмяна на влязло в сила решение от 10.03.2009 г. по гр. дело №11/2009 г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Е. Т. да заплати на А. А. Б., М. Ю. Б. и А. Ю. Б. сумата 200 лв., разноски за производството по чл. 307 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: