4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 02.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3155/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на В. К. срещу решение № 152/ 12.05.2017г. постановено по в.гр.д. 1083/2017г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата В. К. с децата Д. К. и А. К., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17,00ч. в петък до 17,00ч. в неделя с преспиване, както и в частта, с която е потвърдено решение № 1159/08.12.2016г. на Старозагорски районен съд, в частта, с която са предоставени родителските права на майката М. К. и е определен режим на лични отношения на бащата В. К. с децата Д. К. и А. К., както следва: пет дни за Коледните празници от 17,00ч. на 23.12.2016г. до 17.00ч. на 27.12.2016г., както и три дни за В. празници, като бащата ще взема и ще връща децата в дома на майката М. К. в [населено място], [улица], както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Жалбата съдържа мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване и към нея е приложено изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК.
Насрещната страна по касационната жалба М. К. възразява в срока за отговор срещу допускането на касационно обжалване и срещу отмяната на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Ищцата М. Г. К. е предявила иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака с ответника В. А. К., причинено от фактическа раздяла и е поискала предоставяне на родителските права върху родените през 2011г. по време на брака две деца- двуяйчни близнаци Д. К. и А. К.
От друга страна ответникът В. К. също е поискал предоставянето на родителските права върху децата.
Въззивният съд е прекратил брака между съпрузите поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи и е предоставил родителските права на майката като продължение на съществуващото до момента състояние, установено с привременни мерки за упражняването на родителските права. Съдът е приел, че и двамата родители полагат грижи и са привързани към децата, но майката има предимство тъй като е по- пригодна предвид възрастта и пола на децата, предоставя по- добри материални и битови условия, трайно се е установила в България и предоставя по- добра семейна среда, включително чрез помощта на нейната майка и сестра и, с които живее в една къща, има трайни трудови доходи и работи по трудово правоотношение. За разлика от нея бащата няма доходи и имущество, не работи, а битовите условия на живот, които предоставя на децата следва да се подобрят. Съдът е приел за неоснователно и недоказано твърдението на бащата, че майката има неморално поведение.
В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът В. К. е формулирал следните въпроси: Следва ли съдът да обсъди кой от родителите се е грижил преимуществено за децата преди прекратяване на брака, както и продължителните отсъствия на майката от страната? Следва ли съдът да обсъди и прецени всички посочени критерии в ППВС1/74г.? Представлява ли изслушване по смисъла на чл. 59, ал.6 СК изявленията на страните по делото, направени преди даване на ход на делото? Според касатора въззивния съд е разрешил тези въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и счита, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р.№ 1-2010-ОСГТК касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се допуска, когато формулираният в изложението въпрос е включен в обхвата на правния спор и е обусловил правните изводи на съда, но даденото от въззивния съд разрешение на въпроса е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато разрешаването на въпроса е от значение за постановяване на задължителна практика по неясна, противоречива или непълна правна норма или е от значение за изменение на задължителната практика с оглед на изменението на обществените условия или на законодателството.
В случая първият и третият поставени въпроси са неотносими и са извън обхвата на правния спор. Пред районния съд касаторът изрично е дал съгласие родителските права да бъдат предоставени на майката като временна мярка и така тя да се грижи преимуществено за децата преди прекратяване на брака, поради което въпросът кой от родителите се е грижил преимуществено за децата преди прекратяване на брака е извън обхвата на правния спор. Освен това въззивният съд е приел, че майката трайно се е установила да живее в [населено място] и по този начин въпросът дали майката ще може да полага грижи за децата поради честите и отсъствия от страната е въпрос относно обосноваността на съдебното решение, но е без значение за производството по чл. 288 ГПК, тъй като при проверката на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС не проверява фактическите изводи на въззивния съд. Също така двамата родители са били изслушани по въпроса за упражняването на родителските права в открито съдебно заседание на 01.11.2016г пред районния съд, откъдето следва, че въпросът дали изявленията на страните преди даване ход на делото представлява изслушване по чл. 59, ал.6 СК е без значение за делото.
Вторият въпрос е обуславящ, но по него въззивният съд не е допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно ППВС№1/1974г. при предоставянето на родителски права, съдът е длъжен да съобрази следните обстоятелства: възпитателски качества и морален лик на родителя в зависимост от това какъв пример дава на децата с поведението си тъй като пречка за предоставянето на родителски права са морално падение, алкохолизъм, разврат, противообществени прояви; грижи и желание на родителите, за което се прави извод от личните усилия на родителя при гледането и възпитанието на децата; привързаност на детето към родителя, възраст и пол на децата, тъй като майката е по- пригодна, когато детето е момиче, помощ от трети лица и социално обкръжение, както и вината за развода.
В случая въззивният съд се е съобразил със задължителната практика, тъй като е извършил сравнение между двамата родители дали работят по трудово правоотношение и какви доходи имат, липсата на неморални прояви, какви материално- битови условия на живот осигуряват на децата, помощта от трети лица и семейна среда. Въззивният съд е съобразил възрастта и пола на децата с оглед на обстоятелството, че майката е по пригодна, когато едното от децата е момиче и че децата не се делят при предоставянето на родителски права. Съдът е отчел и обстоятелството, че вина за разстройство на брака имат и двамата родители, както и установения със съгласието на родителите привременен режим за упражняването на родителските права.
Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, когато правният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС и не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, когато касаторът не обосновава наличието на обстоятелства, които да налагат изменение на задължителната практика на ВКС, а напротив обосновава поддържане и запазване на тази установена практика.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 152/ 12.05.2017г. постановено по в.гр.д. 1083/2017г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: