2
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
гр. София, 11.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 951/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 225 от 22.12.2017 г. по гр. дело № 310/2017 г. на Шуменски окръжен съд.
Ответникът по касация В. Й. И. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК подържа, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на жалбата до касация.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на жалбата е цитираното по-горе въззивно решение, с което е отменено решение № 627 от 12.09.2017 г. по гр. дело № 1585/2017 г. на Районен съд – Шумен и вместо него е постановено друго, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1- 2 КТ против касатора, предявени от ответника по касация и са присъдени разноски за двете инстанции.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поддържал искане за допускане на касационно обжалване, „поради противоречие със задължителната практика по чл. 290 ГПК, което обуславя и неговата очевидна неправилност“. Страната е поддържала още „погрешно“ прилагане на чл. 190, ал. 1 КТ, в какъвто смисъл и след това лаконично изявление е заявила, че съдът е формирал извод в противоречие със задължителна съдебна практика, съгласно която според нея описанието на нарушението трябвало да обхваща пълна информация относно субекта, времето, мястото и начина на осъществяване на нарушението, като посочените законови текстове трябвало да съответстват на въведените в заповедта фактически твърдения за нарушението. Жалбоподателят е посочил, че с изброените от него множество решения на ВКС било прието, че дори и да има такова несъответствие, това не опорочавало заповедта. В тази връзка страната е развила лаконичен довод за необоснованост на съдебния акт, посочила е, че разбирането на съда за „системност“ противоречало на константната съдебна практика, като е изброила актове на ВКС, изложила е доводи за съгласие с постановеното първоинстанционно решение, както и своята теза за неоснователност на предявените искове. Развити са пространни доводи за неправилност на съдебния акт.
Касаторът не е обосновава довод за приложно поле на касационното обжалване. Същият не е конкретизирал основанието, на което иска допускане касационно обжалване на решението, като е поддържал като едно две различни по своята правна природа основания. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в какъвто смисъл са част от фактическите доводи на страната, предполага поставяне на правен въпрос, като общо основание за допускане на касационен контрол. Въззивният съд е приел, че уволнението по чл. 188, т. 3 КТ, вр чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ е незаконосъобразно, поради неспазване от работодателя на едногодишния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, както и поради липсата на пълно и главно доказване на нарушенията на трудовата дисциплина, послужили за налагане на наказанието, а също така и предвид непосочване на датата на извършване на нарушението. По изложените в тази връзка правни разрешения касаторът не е поставил правни въпроси. Липсата на общо основание е достатъчна, за да се приеме неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване. Тук следва да се отбележи, че правният въпрос не се извежда служебно, а с оплакванията за неправилност на решението, така квалифицирани и поддържани от касатора не се релевират общи и допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разглеждането им в настоящето производство е недопустимо. В изложението не се съдържа съпоставка на правните изводи на въззивния съд и приетите в изброените касационни решения тълкувателни изводи в разгледаните по тях въпроси. Твърдението за противоречие на разрешенията във въззивното решение и касационните решения, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 10.02.0201 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС следва да бъде аргументирано, като в случая такова мотивиране на допълнително основание не е налице.
Фактическото споменаване на основанието „очевидна неправилност„ и то във връзка с вече разгледаното основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, не може да обоснове предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като основанието по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК не се съдържа и не се извежда, нито има еднакви предпоставки с основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите на съдебното решение и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторът не е обосновал наличието на основание по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК. Поради това следва да се приеме, че и по същото основание не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Поради това следва да се приеме, че касаторът не е обосновал наличието на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предложение 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 100 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225 от 22.12.2017 г. по гр. дело № 310/2017 г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на В. Й. И. сумата 100 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: