О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 28.04.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 5299/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. В. и Л. Б. В. от [населено място], чрез адвокат И. З. срещу Решение № 6484/04.08.2016 г. по в. гр. д. № 16076/15 г. на Софийския градски съд. С обжалваната част от въззивното решение са уважени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК- за установяване на изискуемо парично вземане на [фирма] срещу Л. Б. В. за сумата 3 908.05 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м. 09.2009 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 436.46 лв.– мораторна лихва за посочения период и срещу П. Б. В. за сумата 2 191.01 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м. 09.2009г. – м. 04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както сумата 250 лв. – мораторна лихва върху цената за посочения период и са присъдени разноски по делото. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице- помагач на страната на ищеца. В касационната жалба са изложени доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и решаване на спора по същество чрез отхвърляне изцяло на предявения от [фирма] иск със законните последици, или евентуално – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е посочено, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси от обуславящо значение за изхода на спора, като по отношение на същите се поддържа наличието на допълнителните основания за допускане на касационното обжалване, предвидени в чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК, а именно:
1. Допустимо ли е решението на съда да се основава на твърдения на ищцовата страна, по отношение на които не е проведено пълно и категорично доказване при ангажирани от ответника доказателства, внасящи съмнение в тезата на ищеца и след като във въззивната жалба се съдържат твърдения за невярна информация относно абонатните номера и е оспорена собствеността над процесния имот от ответниците, съответно въззивниците, правилно ли е съдът да постанови решение по същество на спора без да изследва налице ли е пасивна материалноправна легитимация и без да обсъди повдигнатите въпроси, още повече, когато такива възражения са направени и пред първоинстанционния съд;
2. Допуснал ли е съдът процесуално нарушение като е пренебрегнал приложените към отговора на исковата молба нотариални актове, които доказват собствеността на ответниците спрямо процесния имот;
3. Допустимо ли е постановяването на валидно решение, когато в исковата молба е допусната грешка в индивидуализирането на процесния имот като е посочен различен номер на апартамент и различен абонатен номер от действителния;
4. Налице ли е активна материално и процесуална легитимация на ответниците, което да ги прави надлежна страна в процес по предявяване на положителен установителен иск;
5. Допустимо ли е постановяване на решение без да са спазени изискванията за редовно връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] и третото лице помагач [фирма] не са депозирали писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Касационната жалба, подадена от П. В. е недопустима на основание чл. 280, ал.2, т.1 ГПК. Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000лв.. В случая предявеният иск от [фирма] срещу П. В. е за сумата 2742,79лв.. Цената на иска е под 5000лв., поради което въззивното решение в частта относно иска срещу П. В. не подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба, подадена от Л. В. е допустима и редовна, подадена е от легитимирано лице в законния срок, жалбата има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК и не е налице изключението по чл. 280, ал.2 ГПК. Предмет на жалбата е въззивно решение, с което е прието, че през процесния период наследодателката на ответниците – М. В. и ответникът Л. В. са били съсобственици на топлоснабден имот в [населено място], с абонатен № 118521, при квоти 2/3 – М. В. и 1/3 – за Л. В.. Срещу тях и при посочените квоти е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.10.2012 г. по ч. гр. д. № 20473/2012 г. на Софийския районен съд, а след смъртта на М. В. ответниците са конституирани на нейно място по реда на чл. 227 ГПК. Прието е, че в исковата молба е допусната грешка при посочване номера на апартамента, но сам по себе си абонатният номер е уникален и в достатъчна степен индивидуализира топлоснабдения имот. Изложени са мотиви, че в качеството им на собственици на топлоснабден имот, М. В. и Л. В. са били през процесния период потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ бр. 107/09.12.2003г.). Изложени са мотиви, че исковите суми се претендират и дължат от ответника Л. В. в качеството му на потребител – като собственик на 1/3 от имота, и в качеството му на наследник по закон на М. В. – за останалата 1/3, а останалата 1/3 от исковите суми се претендират от ответника П. В. като наследник по закон на потребителя М. В., което му качество е установено от удостоверение за наследници № 259/22.02.2013г. на СО – район „М.”. Прието е, че тъй като същият е конституиран по реда на чл. 227 ГПК в хода на заповедното производство, няма как да са му връчвани фактури, покана за доброволно плащане и изравнителни сметки. Изложени са съображения, че при установените количества ТЕ, доставени в процесната сграда – етажна собственост, извършения реален отчет на топлоразпределителите и водомера в имота и заключението на СТЕ, че дяловото разпределение е правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставената в имота ТЕ, стойността на която се определя съобразно установените от ДКЕВР цени като размерът на задълженията съдът е определил съгласно заключението на изготвената по делото експертиза. С тези мотиви, въззивният съд е формирал правен извод за частична основателност на предявените искове като е признал за установено, че Л. Б. В. дължи на [фирма] сумата 3 908.05 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м. 09.2009 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 436.46 лв.– мораторна лихва за посочения период, а П. Б. В. дължи на [фирма] сумата 2 191.01 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м. 09.2009 г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.10.2012 г. до окончателното й изплащане, както сумата 250 лв. – мораторна лихва върху цената за посочения период.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд на релевираните от касатора основания е обусловено от формиране на положителен извод, според който посоченият правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, като при това въпросът следва да е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС или ВКС, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение и/или произнасянето на касационната инстанция по него да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Въззивното решение е валидно и допустимо. Волята на съда е ясно изразена, решението е постановено от законен състав, съдът се е произнесъл по предявения иск и по редовна искова молба, в която липсва противоречие между обстоятелствена част и петитум и не е налице непълнота на обстоятелствената част. Страните по делото са процесуално легитимирани като искът е предявен от търговско дружество срещу физически лица като ищецът е обосновал наличието на правен интерес от защита именно срещу ответниците физически лица.
Не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК по първия поставен въпрос. Решението на въззивния съд е допустимо, а преценката на доказателствата не касае допустимостта на решението. Правилността на въззивното решение не се преценява в настоящото производство и въззивният съд е обсъдил всички доказателства и доводи на страните, включително и възражението относно несъответствието между абонатния номер и номера на топлоснабдения апартамент. Въззивният съд е приел, че че в исковата молба е допусната грешка при посочване номера на апартамента, но сам по себе си абонатният номер е уникален и в достатъчна степен индивидуализира топлоснабдения имот.
По вторият поставен въпрос също не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въпросът за наличието на процесуално нарушение и дали то е съществено е въпрос неотносим за настоящото производство по чл. 288 ГПК, тъй като това е въпрос по чл. 281, т.3 ГПК. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства, включително и представените по делото нотариални актове за собственост. Той е приел, че за процесния период Л. В. носи отговорност като собственик на 1/3ид.ч. и по наследство за ? от задължението на майка му М. В., а в исковата молба е допусната техническа грешка при посочване номера на апартамента, но сам по себе си абонатният номер е уникален и в достатъчна степен индивидуализира топлоснабдения имот.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК и по третия поставен въпрос. Предмет на делото е облигационно вземане, което се индивидуализира със страни, основание и размер. Обстоятелствената част на исковата молба следва да съдържа твърдения за всяка една от пердпоставките на вземането. В случая ищецът е индивидуализирал договорното правоотношение между страните чрез посочения абонатен номер, който съгласно Общите условия за доставка на топлинна енергия, са дава от продавача на топлинна енергия за всеки топлоснабден обект и потребител. Несъответствието между абонатния номер и топлоснабдения апартамент е въпрос по същество на делото, евентуално за очевидна фактическа грешка, когато въз основа на техническа грешка е допусната грешка в диспозитива, но този въпрос не се отнася до допустимостта на решението. В случая въззивният съд е приел, че е допусната техническа грешка в исковата молба при посочването на номера на топлоснабдения обект и се е произнесъл по същество на иска.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по четвъртия поставен въпрос. Въпросът дали ответниците са материално- правно легитимирани да отговарят по иска е въпрос за правилност на решението по чл. 281, т.3 ГПК и не касае настоящото производство по чл. 288 ГПК. Процесуалната легитимация включва правосубектността на ищеца и ответниците, както и обосноваването на правен интерес от търсена защита именно срещу посочения ответник. Страните по делото имат процесуална легитимация. Те са правни субекти- искът е предявен от търговско дружество срещу физически лица като ищецът е обосновал наличието на правен интерес от защита именно срещу ответниците физически лица.
Петият поставен въпрос касае касационната жалба на П. В. и доколкото тя е недопустима, то този въпрос е неотносим за настоящото производство.
Предвид липсата на общо основание за допускане на касационното обжалване, не следва да се проверява и наличието на сочените допълнителни такива по чл. 280, ал. 1, т. 1,т. 2 и т. 3 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната в изложението задължителна практика на ВКС, която касае иск за установяване на съществуването на вземане по запис на заповед при друга фактическа обстановка по спора, а приложената незадължителна практика, също не противоречи на приетото от въззивният съд, нито съдържа отбелязване решето да е влязло в сила, касаторът не е обосновал и необходимост от произнасяне на ВКС по въпросите с оглед осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 122066/ 29.09.2016г. по описа на СГС, в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 6484/ 04.08.2016г., постановено по в.гр.д. 16076/2015г., в частта, с която е потвърдено решение № І-40-1 от 15.09.2015г., постановено по гр.д. 7870/2014г. на СРС, 40 състав, в частта, с която е признато за установено по искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че П. Б. В. дължи на [фирма] сумата 2191,01лв.- главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.09.2009г.- м.04.2012г., ведно със законната лихва от 05.10.2012г. до окончателното плащане, 250лв. обезщетение за забава, както и в частта, в която П. Б. В. е осъден да плати разноски 200,72лв. за исковото производство и 37,73лв. разноски за заповедното производство.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 6484/04.08.2016 г. по в. гр. д. № 16076/15 г. на Софийския градски съд, по касационна жалба с вх.№ 122066/ 29.09.2016г. по описа на СГС, в останалата част.
Определението може да се обжалва в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба, в 1- седмичен срок от връчването пред ВКС.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: