О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
гр. София, 05.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1399/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.
Първата жалба е на ответника [фирма] и с нея се обжалва въззивното решение в частта, в която е уважен иск за неимуществени вреди, причинени от публикувана опозоряваща статия по 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за 21 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 04.04.2015 г.. Касаторът подържа становище, че размерът на обезщетението е несправедлив и във тази връзка твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно критериите за определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Втората жалба е подадена от ищцата Р. К. Т. и е срещу въззивното решение в частта, в която са отхвърлени исковете за неимуществени и имуществени вреди- иск за неимуществени вреди, причинени от публикуваната опозоряваща статия по 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата над 21 000 лв. до 30 000 лв.; иск за обезщетение за имуществени вреди по 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД в размер на 6 200 лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи от неработоспособност и пропуснати възнаграждения за участия; иск по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП за обезщетение за имуществени вреди в размер на 12 500 лв., представляващ обезщетение за пропусната полза от неполучено авторско възнаграждение от публикуваните лични снимки на касатора, свалени от неговия Ф. акаунт. Изразено е становище, че исковете са доказани по основание и размер и в тази връзка се подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по въпросите дали искът за вреди от публикувани собствени изображения на ищеца без негово съгласие е отделен иск и различен от иска за вреди от публикуваната опозоряваща статия, каква е доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи и кога фотографската снимка е годен обект на авторско право. Според касатора съдът е постановил недопустимо решение като неправилно е квалифицирал иска за имуществени вреди от неполучено авторско възнаграждение по чл. 94, ал.1 ЗАПСП, а не по чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД.
Двете жалби са подадени в срок, но не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставените въпроси не се констатира въззивният съд да е тълкувал и приложил материалноправни и процесуалноправни норми в противоречие с практиката на ВКС, както и липсват основания за изменение на тази практика.
Това е така, защото по исковете на Р. Т. срещу [фирма] за имуществени и неимуществени вреди от публикувана опозоряваща статия и публикувани лични снимки, свалени от нейния Ф. акаунт, въззивният съд е приел, че статията е била невярна и опозоряваща, а публикуването на снимките с търговска цел представлява неправомерна намеса в личния живот. Според въззивния съд доколкото снимките са били илюстрация към статията, то обезщетението за публикуваната опозоряваща статия поглъща обезщетението за неимуществени вреди от публикуваните лични снимки, поради което е отхвърлил иска за неимуществени вреди за публикуваните снимки в размер на 2500лв. след като е уважил иска за неимуществени вреди от опозоряващата статия.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от опозоряващата статия, съдът е обсъдил следните обстоятелства- опозоряващия характер на клеветническите твърдения; общественото положение и личността на ищцата; фактът, че публикацията е станала достояние на широк кръг лица; интензивността на претърпените негативни психични изживявания; периода, през които са търпени неимуществените вреди; обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането.
Въззивният съд е заключил, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител, в качеството му на собственик на печатното издание, за вредите, причинени от публичното разгласяване на неверни, позорящи, клеветнически твърдения по отношение на ищцата и публикуването на лични снимки на ищцата без нейно знание и съгласие и е присъдил обезщетение в размер на 21000лв..
По исковете за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че частните свидетелстващи документи не доказват сигурното настъпване на пропуснатите ползи от несъстояли се певчески участия и е отхвърлил иска за неполучено възнаграждение за 6200лв.. За неоснователна е приета и претенцията по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП поради липса на годен обект на авторско-правна закрила, тъй като процесните снимки нямат художествен характер и не са резултат на творческата дейност на ищцата.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване е необходимо по поставените въпроси въззивният съд да се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или да е необходимо изменение на тази практика, за да бъде установено точно съдържанието на неясна, непълна или противоречива правна норма.
В случая, доколкото въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението, то не се установява противоречие с практиката на ВКС относно обема и съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД, включително липсва несъответствие и с представената практика от ответника.
При условие, че въззивният съд с влязло в сила съдебно решение е отхвърлил иска за неимуществени вреди в размер на 2500лв., причинени от публикуването на лични снимки, свалени от Ф. акаунта на ищцата, то е видно, че въпросите за това дали този иск е отделен и дали деянията са различни, са нетносими и без значение за предмета на касационното производство. Тези въпроси не са обуславящи, съгласно т.р.№1-2010-ОСГТК.
Доколкото частните свидетелстващи документи имат доказателствено значение само за авторството им, съгласно чл. 180 ГПК, то приетото от въззивния съд, че ищцата не е доказала чрез частните свидетелстващи документи (при условията на пълно и главно доказване) сигурното настъпване на пропуснатите възнаграждения от несъстояли се участия, то не е налице противоречие с тълкуването и приложението на чл. 180 ГПК по поставения въпрос за доказателственото значение на частните свидетелстващи документи.
Не е налице противоречие и с практиката относно авторството и годния обект на авторско право по ЗАПСП. Трайна е практиката на ВКС, че авторът е лицето, което е направило снимката, а не изобразеният на нея, съгласно чл. 13 ЗАПСП, както и че обект на авторското право е произведение на изкуството, резултат от творческа дейност(чл.3 ЗАПСП). Посочените норми са тълкувани и приложени от въззивния съд съгласно практиката на ВКС по поставения въпрос. А въпросът дали процесните снимки са произведение на изкуството (имат художествен характер) и дали са резултат от интелектуална дейност (употребено е интелектуално усилие) е въпрос на обоснованост и на правилност на фактическите изводи, който въпрос е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.
При условие, че ищцата с уточняваща молба от 22.07.2015г. е заявила, че претендира пропуснато авторско възнаграждение за публикуваните снимки без нейно съгласие, то не се установява твърдяната вероятна недопустимост на въззивното решение в частта относно иска по чл. 94, ал.1 ЗАПСП, поради произнасяне по непредявен иск.
В обобщение- въззивният съд е приложил правните норми по поставените въпроси в съгласие с практиката на ВКС и не са налице основанията за изменение на тази практика, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2400/21.11.2017 г. по в. гр. д. № 2343/2017 на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: