О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр. София, 11.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 1393/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на Н. Н. Б. срещу определение № 264/26.02.3018 г. по в. ч. гр. д. № 84/2017 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 4692/20.12.2017 г. по гр. д. № 9252/2017 г. на Плевенски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Частната касационна жалба е постъпила в срок и е допустима, тъй като с нея се обжалва въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството поради неговата недопустимост.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение взе предвид следното:
С обжалваното определение Плевенски окръжен съд е потвърдил определение № 4692/20.12.2017 г. по гр. д. № 9252/2017 г. на Плевенски районен съд, с което делото е прекратено поради недопустимост на производството по чл. 542, ал. 1 ГПК. Производството е образувано по молба на Н. Н. Б. за установяване факта на осиновяването му през 1951 г. В молбата се сочи, че роденият през 1942 г. Н. Т. П. бил осиновен от Н. П. Б. – брат на биологичния му баща Т. П. Б., и съпругата му Ц. М. Б.. Осиновяването било извършено пред околийския съд в [населено място], вследствие на което било издадено удостоверение за раждане, в което молителят бил записан с имената Н. Н. Б.. Твърди, че е възпрепятстван да упражнява наследствените си права /да се снабди с удостоверение за наследници/, тъй като осиновяването не било отразено по надлежния ред (не е вписано нито в регистрите на гражданското състояние, нито в НБД „Население“), а в архивите на Оряховски районен съд и Врачански окръжен съд не е открит съдебен акт за осиновяване и смяна на имена.
За да потвърди първоинстанционното определение и да приеме, че производството е недопустимо, въззивният съд е стигнал до извода, че в случая става въпрос за фактическо осиновяване, за което липсва надлежен съдебен акт, поради което не е факт с правно значение, чието установяване е допустимо по реда на чл. 542 и сл. ГПК.
Недоволен от извода за недопустимост на производството, частният жалбоподател подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно допустимостта на производството по чл. 542, ал. 1 ГПК за установяване на факта на осиновяване, когато документите за това са били унищожени или изгубени и няма възможност да бъдат възстановени.
По този въпрос обаче има формирана задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил и правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 542, ал.1 ГПК, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно установената задължителна практика на ВКС, производството по чл. 542 ГПК намира приложение само по отношение на юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелстващи документи, ако те не са съставени и не могат да бъдат съставени или макар да са съставени, са унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени от органа, компетентен да издава такъв документ. Производството по чл. 542 ГПК е недопустимо, ако законът предвижда друг ред за установяване на съответния факт /решение №15-2015-ІІІГО/.
В случая с молбата по чл. 542 ГПК се иска постановяване на съдебно решение, което да замести официален диспозитивен документ, а не на официален свидетелстващ документ, поради което производството по чл.542 ГПК е недопустимо. Безспорно е, че разпореждането, с което народния съдия е допускал осиновяването по чл. 79 от ЗЛС /22.08.1049г./ е диспозитивен, а не свидетелстващ документ, доколкото е имал правомощие да извърши преценка дали са изпълнени изискванията на закона и дали осиновяването е в интерес на осиновявания и след това да допусне или не осиновяването. Той не е бил регистратор на факт с правно значение, за да може да се иска заместване на удостоверителен документ по чл. 542 ГПК. Касаторът не е обосновал и наличие на предпоставките за изменение на задължителната практика на ВКС чрез разширяване на приложното поле на производството по чл. 542 ГПК, което да обхване и процедура по заместване на официални диспозитивни документи, за да е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, съдържанието на което е разяснено с т.р.1-2010- ОСГТК.
За пълнота следва да се отбележи, че има друг ред за възстановяване, при изгубено или унищожено съдебно дело, предвиден в Правилника за администрацията на съдилищата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 264/26.02.2018 г. по в. ч. гр. д. № 84/2018 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: