2
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
гр. София, 10.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 550/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 115 от 11.10.2017 г. по гр. дело № 311/2017 г. на Ямболски окръжен съд.
Ответникът по касация О. Й. М. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на жалбата до касация.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на жалбата е цитираното по – горе въззивно решение, с което е потвърдено решение № 424 от 20.07.2017 г. по гр. дело № 1047/2017 г. на Районен съд – Ямбол, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 2 КТ против касатора, предявени от ответника по касация, присъдени са разноски и държавна такса. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на въззиваемия. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че дисциплинарната процедура е спазена, но по същество не е установено, визираното в разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ нарушение. Съдът е констатирал, че работодателят не е доказал извършване на посоченото в заповедта нарушение, така както е предвидено в закона и по – конкретно е приел от данните по делото, че поне за едно от констатираните закъснения – 03.01.2017 г., ищецът е получил разрешение от прекият си ръководител за отсъствието си. Освен това от съвкупното разглеждане на представените от ищеца екранни разпечатки съдът е извел, че същият е имал разрешение за отсъствие и за другите две дати, като работодателят не е изяснил, защо тези разрешения са анулирани впоследствие.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че са налице основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Поставил е въпросите: „Дерогира ли установеният в предприятието вътрешен ред разпоредбите на чл. 157 – 171 а от КТ, ако съдържа режим за разрешаване отсъствието на служители, различен от нормативно определения в КТ?“; „Формалното спазване на тези правила, при липса на изрично писмено разрешение на работодателя за отсъствие на работника/служителя, следва ли да се счита за обстоятелство, което определя безвиновно негово поведение и изключва възможността за търсене на дисциплинарна отговорност?“.
Дори и от цитираните въпроси да бъде изведен релевантен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, то налице би било само общото основание. В случая касаторът не е мотивирал допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която се нуждае от промяна, с оглед изменение на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретни разпоредби, когато съдържащата се в тях правна уредба е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде практика по приложението й. Не са съобразени разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС за мотивиране на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид тези съображения настоящата инстанция намира, че касаторът не е обосновал наличието на предпоставки за допускане на касационен контрол.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 2, предложение 3 ГПК. Основанието по този текст предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите на съдебното решение и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторът не е обосновал наличието на основание по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК. Възпроизвеждането на нормативния текст в изложението не съставлява обосноваване на посоченото основание. Поради това следва да се приеме, че и по същото основание не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения ВКС в настоящия си състав приема, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 500 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 11.10.2017 г. по гр. дело № 311/2017 г. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на О. Й. М. разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: