3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6
гр. София, 17.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 5309/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от Н. Г. Н. с вх.№ 4182/ 02.12.2016г. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 115/ 13.05.2016г. на Районен съд [населено място] по гр.д. 285/2016г. и решение № 226 от 11.11.2016г., постановено от Габровски окръжен съд. Излага фактически твърдения, че решението на Габровски окръжен съд е недопустимо и неправилно, тъй като е постановено по чл. 57, ал.2 от ЗЗД, при положение, че решението на Севлиевски районен съд е по чл. 59 от ЗЗД, искът бил за установяване на вещни права и неправилно в решението на въззивната инстанция е посочено, че не подлежи на обжалване, съдът не бил обсъдил възражението му, че е направил разходи за добития дървен материал, заключението на вещото лице било невярно, неправилно бил определен делът в съсобствеността на ищцата, решението било с неясни и грешни фактически изводи. Подържа основание за отмяна по чл. 303, т.2 и т.5 ГПК.
С молба вх.№ 4505/ 23.12.2016г. по описа на Севлиевски районен съд, молителят Н. Н. е поискал спиране на изпълнението на влязлото в сила решение.
Срещу молбата за отмяна е подаден отговор от М. Ц. С.. Направено е възражение, че оплакванията в молбата за отмяна касаят съществото на спора. Иска молбата да бъде оставена без разглеждане.
При проверка на допустимостта на производството, ВКС, състав на ІІІ г.о. намира следното:
С решение № 115/ 13.06.2016г., Севлиевски районен съд по иск за неоснователно обогатяване, предявен от М. С. срещу Н. Н. е приел, че ответникът Н. Н. е продал дървесината от съсобствени с ищцата М. С. гори и по този начин се е обогатил неоснователно и го е осъдил да плати сумата 1946лв., равняваща се на дела от съсобствеността на ищцата. Въззивният съд по жалба на Н. Н. е потвърдил решението на първоинстанционния съд като е приел, че искът е с правна квалификация чл. 57, ал.2 от ЗЗД. Молителят Н. Н. е получавал всички съобщения по делото лично и е участвал на всички заседания пред двете инстанции.
Молбата по чл. 303 от ГПК освен посочване на конкретното основание за отмяна, което се иска, трябва да съдържа и точно и мотивирано изложение на фактически твърдения, попадащи в хипотезата на подържаното основание, съгласно чл. 306, ал.1 от ГПК. Твърдението за факти, попадащи в хипотезата на чл. 303, т.1 до т.7 от ГПК е условие за редовност на молбата, а не за основателност. При посочено основание по чл. 303, ал.1, т.5 от ГПК, молителят следва да е направил твърдения за това, че вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван, или не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. А при посочено основание по чл. 303 т.2 от ГПК, молителят следва да е направил твърдения за влязло в сила решение или присъда на съд, с които са установени неистинност на документ или на заключение на вещо лице.
Не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до разглеждане на подадената молба. Молителят не е направил твърдения за процесуални нарушения, с които е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван, или не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, както и твърдения за влязло в сила решение или присъда на съд, с които са установени неистинност на документ или на заключение на вещо лице. Твърденията му са за недопустимост на решението- произнасяне по непредявен иск, необоснованост- грешка във фактическите изводи и неправилност- грешна квалификация на фактите по делото и на субективното право, предмет на делото, които твърдения са неотносими в производството по отмяна.
Предвид изложеното, с оглед липсата на надлежни твърдения за наличие на основания по чл. 303, ал.1, т.2 и т.5 от ГПК, молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото, молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение е неоснователна.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата, подадена от Н. Г. Н. с вх.№ 4182/ 02.12.2016г. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 115/ 13.05.2016г. на РС [населено място] по гр.д. 285/2016г. и решение № 226 от 11.11.2016г., постановено от Габровски окръжен съд по чл. 303, ал.1, т.2 и 5 от ГПК.
Оставя без уважение молба вх.№ 4505/ 23.12.2016г. по описа на Севлиевски районен съд, подадена от молителят Н. Н., с която е поискал спиране на изпълнението на влязлото в сила решение.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в 1- седмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: