О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 08.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3036/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. № 12180/06.12.2016 г. от Прокуратурата на Република България, в която се иска изменение на постановеното определение № 731 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 3036/2016 г. на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение по чл. 288 от ГПК, в частта за разноските.
Ответникът по молбата Х. В. В. е изразил становище по нея с писмен отговор по чл. 248, ал. 2 от ГПК, като я счита за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По същество, молбата е основателна.
С определение № 731 от 16.11.2016 г. по настоящото гражданско дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 948/10.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 763/2016 г. на Софийски апелативен съд, като касаторът Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х. В. В. от [населено място] разноски в размер на 1000 лв.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното определение в частта му за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като възможността за намаляване на възнаграждението е ограничено от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая заплатеното възнаграждение за адвокат е в размер, надвишаващ минимално установения съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Предвид обстоятелството, че правната и фактическа сложност на делото не е висока и предвид усилията на защитата при упражняване на процесуалните права без явяване в съдебно заседание, договореният адвокатски хонорар в размер на 1000 лева, не съответства на установения минимален размер. Следователно, молбата на касатора за изменение на постановеното определение в частта му за разноските се явява основателна и следва да бъде уважена молбата, като на ответника по касация бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение в намален до минималния размер, съгласно чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а именно 667, 50 лева.
При тези данни, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о., счита, че са налице основание за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските и молбата, като основателна, следва да бъде уважена.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
изменя на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 731 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 3036/2016 г. на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено в производство по чл. 288 ГПК, в частта за разноските, като ги НАМАЛЯВА от 1000лв. на 667, 50лв..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: