4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр. София, 29.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 794/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба от ищеца В. И. Л. от [населено място] срещу въззивно решение № 6387/01.08.2016 г., постановено по в. гр. д. № 7625/2016 г. на Софийския градски съд.
Ответникът по касационната жалба – Медицински институт – Министерство на вътрешните работи – [населено място] е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора, евентуално поддържа че обжалваното въззивно решението на САС е правилно и като такова следва да се остави в сила. Претендира присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът формулира следните правни въпроси: 1. за да се наложи наказание за извършване на нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, достатъчно ли е работникът да е създал само предпоставки за уронване на доброто име на работодателя или е необходимо действително да е уронено доброто име на работодателя, което да е достигнало до знанието на неограничен кръг трети лица; 2. следва ли да се установи и докаже от работодателя, че работникът със своите действия е злепоставил предприятието пред външни лица; По отношение на първия въпрос касаторът сочи наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а във връзка с втория се позовава на противоречие с решение № 846/15.05.2009 г. по гр. д. № 1010/2009 г. на Пловдивския окръжен съд – допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Касационната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Предмет на касационната жалба е въззивно решение, с което е отменено първоинстанционното решение № 4743/18.04.2016 г. по гр. д. № 11071/2011 г. на Софийския районен съд. За да отхвърли предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши зъботехник“ в Отделение по дентална медицина и зъботехника към Консултативно-диагностичен блок на Ц. клинична база при Медицинския институт към МВР като трудовото му правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание- уволнение съгласно Заповед № 21 от 10.01.2011г., издадена от комисар проф. Г. К.. Ищецът е уволнен дисциплинарно, тъй като е извършил нарушения на трудовите задължения по чл. 187, т. 8 и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – уронване на доброто име на предприятието и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. От предметното съдържание на уволнителната заповед е установено, че дисциплинарното наказание е наложено на ищеца за това, че на 08.01.2011г. около 00, 30 ч. в [населено място] на кръстовище на [улица]и [улица]е възникнал скандал, който е прераснал в побой между В. Л. и Е. Д. – водач на таксиметров автомобил, като ищецът е извадил от автомобила си незаконно притежаван пистолет „Б.“ с № 184577 и е прострелял Д., след което напуснал местопроизшествието. С присъда от 12.11.2014 г. същият е признат за виновен в това, че от неустановен час, след 15.00 на 07.01.2011г. до около 01.00 на 08.01.2011г. в [населено място], придобил и държал огнестрелно оръжие- пистолет „Б.“, модел 1906, калибър 6.35 мм, с фабричен № 184577, без да има надлежно разрешение съгласно чл. 50, ал. 3 ЗОБВВПИ, поради което му е наложено на основание чл. 339, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, алт. 2 НК вр. чл. 54 НК наказание лишаване от свобода за срок от две години, като присъдата е влязла в сила на 19.06.2015г. На 10.01.2011 г. ищецът е депозирал обяснения, в които е посочил, че на 07.01.2011 г. около дванадесет часа вечерта той, заедно със своята съпруга си тръгнали от гости в[жк], като на кръстовището на [улица]и [улица], карайки в посока към Университета, са „засечени“ от таксиметров шофьор, като чак до [улица]непрекъснато се „засичали“, поради което ищецът слязъл от колата, за да се разберат. Излага твърдения, че шофьорът на таксито го ударил с бокс или с пръстен, поради което той се подхлъзнал на снега и паднал назад. Видял, че съпругата му е излязла от колата и шофьорът на таксито се е нахвърлил върху нея и я сграбчил за ръката. Тогава ищецът извадил един стар „Б.“ и стрелял във въздуха, но шофьорът продължил и стрелял към него. Вследствие на изстрела шофьорът залитнал назад, а ищецът и неговата съпруга се прибрали с колата си.
При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че с посочените в заповедта действия, ищецът е създал предпоставки за уронване доброто име на работодателя си, като именно от обясненията на ищеца, дадени в дисциплинарното производство и имащи качеството на извънсъдебно признание, ценено от съда на основание чл. 175 ГПК, самият ищец е признал пред работодателя за извършеното нарушение. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ работникът и служителят е длъжен да пази доброто име на предприятието. Уронването на доброто име се изразява в нелоялно отношение към работодателя, злепоставящо го пред третите лица, като нарушението е формално и не се изисква настъпване на някакъв неблагоприятен резултат, и е съставомерно независимо от формата на вина- умисъл или небрежност като в конкретния случай нарушението е умишлено, което допълнително го утежнява. Изложени са съображения, че действията на ищеца са от обективно естество да доведат до уронване престижа на МВР, същият, като служител в Медицинския институт към МВР, е притежавал незаконно огнестрелно оръжие, с което е произвел изстрел. Формиран е решаващ правен извод, че наложеното дисциплинарно наказание е в съответствие с тежестта на нарушението и е съобразено с уредените в чл. 189, ал. 1 КТ изисквания. Като е приел, че процесната уволнителна заповед е издадена от компетентен орган и е мотивирана, а дисциплинарно наказание е наложено в преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ и съответства на тежестта на нарушението, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и и отхвърлил предявените искове.
При така постановените в обжалваното въззивно решение решаващи мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен въпрос е във връзка с тълкуването на чл. 126, т.9 КТ във връзка с чл. 187, ал.1, т.8 КТ. Въззивният съд е приел, че с посочените в заповедта действия, ищецът е създал предпоставки за уронване доброто име на работодателя си и че нарушението е формално и не се изисква настъпване на някакъв неблагоприятен резултат, и е съставомерно независимо от формата на вина- умисъл или небрежност като в конкретния случай нарушението е умишлено, което допълнително го утежнява. Изложени са съображения, че действията на ищеца са от обективно естество да доведат до уронване престижа на МВР, същият, като служител в Медицинския институт към МВР, е притежавал незаконно огнестрелно оръжие, с което е произвел изстрел. Извършеното тълкуване на разпоредбата на чл. 126, т.9 КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.8 КТ е в съгласие с трайната практика на ВКС /решение № 1379-99-ІІІ ГО/ потвърдена с решение по чл. 290 ГПК /решение № 379-10-ІІІ ГО/, където е прието, че е достатъчно поведението на работника или служителя да създава възможност за злепоставянето на работодателя пред трети лица.
Становището на касатора, че разпоредбата на чл. 126, т.9 КТ във връзка с чл.187, ал.1, т.8 КТ следва да се тълкува в смисъл, че елемент от фактическия състав на нарушението е узнаването от трети лица, представлява поправително тълкуване на закона, тъй като се добавя нов елемент от хипотезата на правната норма, който не е уреден от закона. Това тълкуване противоречи на целта на закона и на логическото тълкуване на разпоредбата, тъй като не може правонарушението да зависи от узнаването или не на този факт от трети лица. С предложеното тълкуване на закона, касаторът не може да обоснове допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият поставен въпрос е във връзка с отговора на първия поставен въпрос, даден от въззивния съд. Доколкото въззивният съд, в съгласие със задължителната практика на ВКС е дал отговор на въпроса, че узнаването от трети лица е извън предмета на доказване, то искането за допускане на касационно обжалване по втория поставен въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, при наличието на задължителна практика по чл. 290 ГПК, е неоснователно.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6387/01.08.2016 г., постановено по в. гр. д. № 7625/2016 г. на Софийския градски съд, по касационната жалба на В. И. Л.
ОСЪЖДА В. И. Л. от [населено място] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на Медицински институт – Министерство на вътрешните работи – [населено място] направените от последното разноски в касационното производство, а именно сумата 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: