3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София, 19.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 3943/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Н. К., С. Б. К. и Б. Н. Т. от [населено място] срещу Определение № 225/26.07.2017 г. по гр.д. № 2789/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частните жалбоподатели за отмяна на влязло в сила решение от 09.12.2011г. по гр.д. № 8686/2011 г. на Софийски районен съд.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че оплакванията в молбата за отмяна, че изводите на съда са основани на неистински документи /декларация от служител на ответника, че титулярът К. живее на адреса и доказателствата по делото, представени от топлинния счетоводител МХ“Е.“/, не може да обоснове основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 , т. 2 ГПК, тъй като тяхната неистинност не е установена по предвидените в закона способи, а именно с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК. Изложени са съображения, че не се обосновава и хипотезата на чл. 303, ал. 1 , т. 1 ГПК, тъй като соченото в молбата за отмяна обстоятелство не е било ново, а е било заявено от нея в производството пред СРС, а сочените в молбата за отмяна доказателства са били в държане на страната, в който случай при нормална и дължима грижа за добро водене на делото страната би могла да представи доказателствата по делото и да обоснове тяхната относимост към спора. Прието е, че по същество молителите излагат доводи за неправилност на влязлото в сила съдебно решение и релевират възражение за погасителна давност, каквато процесуална възможност не е предвидена в извънинстанционното производството по отмяна. Изложени са и решаващи мотиви, че не се обосновава и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1 , т. 5 ГПК, тъй като в конкретния случай страната е участвала в делото чрез упълномощен представител – Б. Т. – негова дъщеря – молител в настоящото извънинстанционно производство, чрез която е подаден отговора на исковата молба и която като негов процесуален представител е участвала в проведените по делото съдебни заседания. Изложени са и допълнителни съображения, че молбата за отмяна на цитираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се явява и просрочена съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК, тъй като ответникът по иска е узнал за решението на 04.01.2012г., на която дата му е връчен препис от решението чрез процесуалния му представител Б. Т. /което връчване смята за лично връчване – чл.45, изр.2 ГПК/ и е могъл да подаде молба за отмяна до 04.04.2012г., поради което молбата за отмяна на решението, подадена от наследниците му през 2015г. е подадена след срока, поради което се явява процесуално недопустима. Формиран е решаващ правен извод, че предвид липсата на точни и конкретно формулирани твърдения за наличието на сочените от молителите основания за отмяна по чл. 303 ГПК, молбата за отмяна се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Определението е правилно. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. В конкретния случай такива твърдения липсват. По същество молителите релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не покриват фактическия състав на основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. Съгласно чл.303, ал.1, т.2 ГПК основание за отмяна е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Във всяка от посочените хипотези източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред- с влязла в сила присъда на наказателния съд или с решение но гражданския съд по чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде реализирано. В конкретния случай твърдяната неистинност на писмените доказателства не е установено по така предвидените в закона способи. В молбата не са релевирани надлежни твърдения за наличието и на соченото основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а именно да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на страната. Не са формулирани надлежни твърдения за наличието и на последното сочено в молбата основание за отмяна – това по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. По смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК правото да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение принадлежи на страната, чието право на участие в процеса е било накърнено поради нарушаване на съдопроизводствените правила, ненадлежно представляване или невъзможност да се яви пред съда лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай, обаче се установява, че страната е участвала в делото чрез упълномощен представител, който е и молител в производството по отмяна.
С оглед изложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно по съображенията, изложени в него, към които препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 225/26.07.2017 г. по гр.д. № 2789/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: