Определение №58 от 12.2.2018 по гр. дело №2922/2922 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 12.02.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2922/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по искане на ищцата В. П. О. за допълване на определение по чл. 288 ГПК, за да се присъдят направените разноски в касационното производство в размер на 1200лв..
В срока за отговор ответникът по молбата [фирма] е направил възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар и за намаляването му в размер на 500лв..
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срок и е допустима. А разгледана по същество, тя е частично основателна.
Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски с окончателния си акт, по искане на страната той допълва акта си като присъжда направените и доказани разноски в производството, съобразно изхода на спора /чл. 248 ГПК, чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК/. В случая ВКС е пропуснал с окончателния си акт по чл. 288 ГПК да се произнесе по искането за разноски, направено с отговора на касационната жалба и доказани чрез представен договор за правна защита и съдействие, фактура и фискален бон. С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което ищцата има право да и се присъдят направените разноски в касационното производство и искането за допълване на окончателния акт е основателно.
При определяне на размера на разноските, които следва да се присъдят, съдът взема предвид доказателствата за направените такива по делото и също така преценява основателността на направеното възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар като съобразява фактическата и правна сложност на делото и минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен в Наредба №4/2001г. /т.р. 6-2013- ОСГТК и чл. 78, ал.5 ГПК/. В случая ищцата е представила доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 1200лв., но касационното производство е приключило с определението по чл. 288 ГПК поради липса на обуславящ и относим въпрос, поставен от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. А минималното възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба без процесуално представителство е 500лв., съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като липсва фактическа и правна сложност на делото пред касационната инстанция, то възражението за прекомерност е основателно и на ищцата следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 500лв..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение № 827 от 22.11.2017 г., постановено по гр. д. № 2922/2017 г. на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, на основание чл. 248 ГПК, както следва:
ОСЪЖДА ответника [фирма] да заплати на ищцата В. П. О. разноски за касацинното производство в размер на 500лв..
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top