4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
гр. София, 26.02.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4102/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по подадени две касационни жалби срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Първата жалба е на ответника Прокуратурата на Република България и с нея се обжалва въззивното решение в частта, в която е уважен иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за още 15000лв., заедно със законната лихва, а втората жалба е подадена от ищеца Н. Х. Г. и е срещу въззивното решение в частта, в която е потвърдено решение на СГС, с което е отхвърлен иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 35000лв. до 60000лв.. Двете жалби са подадени в срок и са допустими, а към тях са приложени изложения по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и е направено искане за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.1 ГПК, ВКС взе предвид обхвата на правния спор между страните, разрешените от въззивния съд правни въпроси, и съответствието им с поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и с разрешаването им в задължителната практика на ВКС.
Правният спор между страните е относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, който размер се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД като страните не спорят относно наличието на основанието за отговорност на държавата по специалния състав на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
За да разреши правния спор, въззивният съд е приел, че при определяне на критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД следва да бъдат отчетени тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени процесуални ограничения, по какъв начин се е отразило всичко това на здравето, семейство, приятели, професия, обществен отзвук, какви са конкретните преживявания, икономическите условия в страната, жизнения стандарт, както и дали поради изпълняваната професия и завишените изисквания за почтеност, незаконното обвинение не дава по- силно негативно отражение върху неимуществената сфера.
За да установи конкретните факти по делото, съответстващи на фактите и обстоятелствата от съдържанието на понятието „справедливост“ от хипотезата на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е обсъдил данните от наказателното дело, приетата по делото Съдебно- медицинска експертиза и свидетелските показания на св.Х. и Г., посочил е кои обстоятелства имат значение за завишаване размера на обезщетението и обратното, изградил е собствени фактически изводи и е препратил към мотивите на СГС на основание чл. 272 ГПК.
Недоволни са останали и двете страни по делото от извършената преценка на доказателствата, поради което в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК Прокуратурата на РБ поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса, конкретизиран съгласно наведените основания за касационно обжалване- следва ли съдът да съобрази вида, продължителността и интензитета на мярката за неотклонение, другите мерки за процесуална принуда и броя на извършените процесуално- следствени действия, както и социално- икономическите условия в страната. А от другата страна касаторът Н. Г. излага твърдения за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, отново конкретизирани, съгласно дадените от касатора пояснения: 1. Задължително ли е в мотивите към решението съдът да посочи какво е значението на обстоятелствата, обусловили установените вреди, за определянето на размера на неимуществените вреди- кои водят до намаляване на обезщетението, а кои до увеличаването му?; 2. Длъжен ли е съдът при определяне на размера на неимуществените вреди да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и по- конкретно видовете мерки за неотклонение, тяхното времетраене, хоспитализирането и периода на неработоспособност при констатирани здравословни проблеми?; 3. Представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила едностранното обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяването на съдебното решение и по- конкретно наложените мерки за процесуална принуда, здравословните влошавания и пълната промяна на живота на ищеца?; 4. Следва ли при определянето на обезщетение за неимуществени вреди съдът да обезщети всички установени вреди в цялост, а не в относително пълен обем?
При тези данни относно обхвата на правия спор, разрешените правни въпроси от въззивния съд и поставените такива в изложенията по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, ВКС счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно указанията, дадени в т.р.№1-2010- ОСГТК. Касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се допуска, когато по поставения в изложението въпрос въззивният съд е дал разрешение в противоречие със задължителната практика на ВКС, а по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, когато липсва задължителна практика на ВКС и въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата.
Поставените въпроси от страните като цяло са обуславящи и са относими към разрешенията, дадени от въззивния съд, но не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС. Това е така защото съгласно постоянната и задължителна практика на ВКС, съдът е длъжен да прецени и обсъди всички относими доказателства и възражения на страните и въз основа на тях да направи извод за установените факти по делото, а след това като съобрази закона/предпоставките от хипотезата на правната норма и уредените правни последици/ да постанови решението си. Конкретен израз на тези задължения в хипотезата на предявен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД са задълженията да се обсъдят и преценят доказателствата, обосноваващи тезата на едната и на другата страна, да бъдат отчетени тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени процесуални ограничения, по какъв начин се е отразило всичко това на здравето, семейство, приятели, професия, обществен отзвук, какви са конкретните преживявания, икономическите условия в страната, жизнения стандарт, както и дали поради изпълняваната професия и завишените изисквания за почтеност, незаконното обвинение не дава по- силно негативно отражение върху неимуществената сфера, да се прецени дали някой от фактите не обуславя завишаване или намаляване на обезщетението, или случаят касае обичайните вредни последици, настъпили закономерно по човешка презумпция /в този смисъл р.№192-12-ІІІ ГО, р.№18-14-ІVГО, р.№480-13-ІVГО, р.№830-10-ІVГО и др./.
В случая въззивният съд е обсъдил и преценил доказателствата по делото без изключение и е направил фактически изводи относно всички предпоставки от хипотезата на правната норма, както и относно фактите и обстоятелствата от съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД, включително и чрез препращане към мотивите на СГС на основание чл. 272 ГПК. Обратно на становището на страните, изразено в поставените въпроси, че въззивният съд е приложил неправилно процесуална норма, в случая въззивният съд е направил фактически изводи относно вида, продължителността и интензитета на мерките за неотклонение, другите мерки за процесуална принуда и броя на извършените с ищеца процесуални- следствени действия, социално- икономическите условия в страната, има мотиви и относно значението на установените обстоятелства за завишаване, респ. незавишаване размера на обезщетението, изложени са мотиви и за причинната връзка между повдигнатото обвинение и влошеното здравословно състояние, като са обсъдени доказателствата по делото/кредитирани са изцяло свидетелските показания относно фактите, които установяват, както и заключението на медицинската експертиза относно причинната връзка, интензитета и продължителността на страданията/, произнесъл се е по направените искания и възражения като е отчел обстоятелствата в полза или във вреда на всяка от страните. Въззивният съд е приел, че на обезщетение подлежи целият обем на причинените вреди, а не само на част от тях.
Въпросът дали фактическите изводи са правилни, дали преценката на съда, че доказателствата са достатъчни за установяване на даден факт, както и дали фактите по делото обосновават по- голям размер на обезщетението или по- малък, са въпроси относно обосноваността и правилността на решението, които въпроси са извън приложното поле на настоящото производство по чл. 288 ГПК.
Липсата на противоречие на разрешенията, дадени от въззивния съд с тези, представляващи задължителната практика, изключва допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. А наличието на постановена задължителна практика по поставените въпроси изключва и основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1559/04.07.2017г., постановено по в.гр.д. 1356/2017г. на САС, ГО, 1 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: