5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
гр. София, 15.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1253/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от „Р.“/България/ЕАД срещу решение № 5478/ 26.10.2016г., постановено по в.гр.д. 550/2016г. на Благоевградски окръжен съд. В нея касаторът твърди, че неправилно, необосновано и в противоречие със съдопроизводствените правила, въззивният съд е приел, че вписаното заличаване на цялата ипотека е действително. Според Банката заличаването на цялата ипотека е недействително, тъй като кредиторът е дал съгласие само за частично заличаване на ипотеката. Към жалбата е приложено Изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, в което касаторът изразява становище, че са налице общо основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Без да е налице хипотезата на чл. 179, ал.1 ЗЗД и чл. 19, ал.1 от ПВ, възможно ли е заличаване на ипотечно право? 2. Възможно ли е заличаване на ипотечно право поради техническа грешка, пропуск от страна на служител на А. или софтуерен проблем? 3. Възможно ли е заличаване на ипотечно право при липса на съгласие от страна на кредитора или влязло в сила съдебно решение? 4. Приложима ли е разпоредбата на чл. 49 от ПВ, при положение, че липсва издадено удостоверение от АВ по надлежния ред, а са налице само справки от И.? 5. При действия от страна на съдията по вписване, изразяващи се в писмено разпореждане за пълно заличаване на ипотечно право, при положение, че молбата от страна на кредитора е за частично заличаване, възможно ли е пълно погасяване на ипотечно право?
Срещу подадената касационна жалба е депозиран отговор от насрещната страна по делото Т. Я. Н.. В него е изразено становище, че недействителността на вписването, с което е заличена цялата ипотека е извън предмета на спора, тъй като тази недействителност може да се установи само с предявяването на иск, а не чрез възражение на ответника.
Преди да се отговори на въпроса дали касационното обжалване следва да се допусне, съдът трябва да провери допустимостта на жалбата, тъй като наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки на правото на касационна жалба, са необходимо условие за по нататъшните действия на съда по разглеждане на жалбата. В случая касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законния преклузивен срок срещу постановено въззивно решение по иск с цена над 5000лв., освен това жалбата има необходимото по закон съдържание и не попада в изключенията по чл. 280, ал.2 ГПК.
След проверка на допустимостта на касационната жалба, съдът следва да провери дали е налице някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо да са налице кумулативно общото и допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Общото основание включва следните кумулативни предпоставки: касаторът да е формулирал въпрос по тълкуване на правото, който да е включен в предмета на спора и въззивният съд да е дал отговор на въпроса чрез тълкуване на правната норма. А допълнителното основание включва следните алтернативни предпоставки: тълкуване на въззивния съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС, евентуално при условие, че липсва задължителна практика на ВКС, въпросът по тълкуване на правната норма да е разрешаван противоречиво от съдилищата, евентуално, когато липсва противоречие със задължителната практика на ВКС, касаторът следва да обоснове необходимостта от изменението и, или когато липсва задължителна практика на ВКС да обоснове необходимостта от извършване на задължително тълкуване на правната норма по поставения въпрос.
В случая по първия, втория, третия и четвъртия въпрос липсва общото основание за допускане на касационно обжалване. Първият и третият въпрос се отнасят до недействителността на вписването /заличаването/ доколкото отразява становището на касатора, че заличаването е недействително. Тези въпроси са извън предмета на спора, тъй като недействителността на заличаването на ипотеката може да бъде обявена само със съдебно решение, а не и с мотивите на съдебния акт по пътя на възражението. Аргумент за това са разпоредбите на чл. 179, ал.3 ЗЗД и чл. 90 ЗКИР. Освен това въззивният съд не се е произнесъл по тези поставени въпроси. В решаващите си мотиви, окръжният съд е приел, че недействителността на заличаването на ипотеката не е обявено със съдебно решение, но дори това да е сторено, вписаната след това ипотека ще има нов ред.
Вторият въпрос се отнася до правните последиците при порок на вписването /заличаването/, поради наличие на ОФГ в хипотезата на допусната грешка в електронната партида на имота. Този въпрос отразява становището на касатора, че вписването в партидата на цялото заличаване на ипотеката не съответства на акта на съдията по вписване. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй като е приел съвсем друга различна фактическа обстановка, а именно, че волята на съдията по вписване е ясна и недвусмислена да бъде заличена цялата ипотека и тази воля е била отразена в електронната партида на имота без допусната грешка.
Четвъртият въпрос също не касае решаващата воля на съда. Въззивният съд е приел, че съдията по вписване е постановил охранителен акт за заличаване на цялата ипотека и тази воля е отразена без грешка в електронната партида на имота. Никъде в мотивите си съдът не е преценявал наличието на предпоставките на чл. 49 П.. и не е тълкувал и прилагал тази разпоредба.
По отношение на петия поставен въпрос не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е по тълкуването на чл. 179, ал.3 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че заличаването на ипотеката погасява ипотечното право, въпреки липсата на съгласие на кредитора. Това тълкуване на чл. 179, ал.3 ЗЗД не е в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 274, ал.3 ГПК, доколкото с определение № 69-2012-І ТО е прието, че вписването на заличаването има конститутивно действие и погасява ипотеката. Когато основанието за заличаване на ипотеката бъде обявено за недействително, ипотеката не възкръсва, а в този случай вписаната след това ипотека има нов ред. Наличието на задължителна практика изключва приложението на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това приложената практика на съдилищата /решение № 73/ 14.05.2015г. на ВнАС/ касае нарочно предявен иск по чл. 90 ЗКИР, а в настоящия случай такъв иск не е предявен и недействителността на вписването не е било обявено изрично, а касаторът иска недействителността на вписването да бъде констатирана в мотивите на съдебния акт. Разпоредбата на чл. 179, ал.3 ЗЗД е ясна и непротиворечива, а именно, че заличаването погасява ипотеката. По приложението на тази разпоредба има формирана задължителна практика и касаторът не е обосновал необходимостта от изменение на практиката. Предложеното от касатора тълкуване, че недействителността на вписването /заличаването/ може да се констатира и в мотивите на съдебното решение по направено възражение, а не с нарочен съдебен акт е тълкуване в противоречие със закона, който урежда публичност и противопоставимост на вписването и с целта на закона, която брани правната сигурност на гражданския оборот.
Тъй като по поставените въпроси не са налице кумулативно изискуемите общо и допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, то касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора, в полза на Т. Я. Н. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв., платен адвокатски хонорар.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5478/ 26.10.2016г., постановено по в.гр.д. 550/2016г. на Благоевградски окръжен съд.
Осъжда „Р.“ /България/ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и със седалище [населено място] да плати на ищцата Т. Я. Н. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: