4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 27.07.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 2831/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на О. В. М. от [населено място] срещу Определение № 1463/03.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1706/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 06.02.2017 г. постановено по гр. д. № 8897/2015 г. на Софийския градски съд.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска то да бъде отменено и делото се върне на първата инстанция за продължаване действията по администриране на частна жалба вх. № 144979/11.11.2016 г.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил разпореждане на първоинстанционния съд от 06.02.2017 г. постановено по гр. д. № 8897/2015 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на честния жалбоподателя срещу протоколно определение от 03.11.2016 г. по същото дело, с което не е приет за разглеждане предявения от същия инцидентен установителен иск. С разпореждане от 06.02.2017 г. СГС е върнал частната жалба срещу протоколно определение от 03.11.2016 г., поради неизпълнение на указания от 17.11.2016 г. за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. В обжалваното въззивно определение, съдът е приел, че жалбоподателят О. В. М. е изпълнил в срок указанията на съда за отстраняване нередовностите на подадената частна жалба, като е внесъл определената държавна такса и е представил за това доказателства по делото. Приел е, че въпреки това обжалвания акт за връщане на частната жалба е правилен като резултат, тъй като определението, което се обжалва не подлежи на инстанционен контрол, поради което частната жалба като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Като е достигнал до същия правен извод, макар и с други мотиви, въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно определение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, респ. произнасянето по които от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителнителни основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно:
1. „Следва ли съдът да се произнася по жалба, по която не е сезиран и следва ли да обоснове изводите си относно законосъобразността на обжалвания съдебен акт чрез формиране на извод по жалба, с която не е сезиран”. Твърди се противоречие с Определение № 202/07.04.2009 г. по ч. т.д. № 237/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 104/14.03.2011 г. по гр. д. № 28/2011 г.
2. „Подлежи ли на обжалване определение, с което се оставя без уважение искането за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск”. Сочи се допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При така поставените в основата на обжалваното въззивно определение решаващи правни мотиви, формулираните от касатора правни въпроси не са в състояние да обусловят исканото допускане на касационното обжалване. Първият от поставените въпроси няма характеристиката на правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК като същият не е разрешен в мотивите на въззивния съд. Изводът за недопустимост на производството е направен изцяло в правораздавателната компетентност на въззивния съд и при цялостната преценка на обжалвания първоинстанционен акт, с проверката на чиято законосъобразност е сезиран. Съдът, в пределите на правораздавателната си компетентност, е формирал и мотивирал собствени правни изводи по спора, които като правен резултат съвпадат с постановеното в първоинстанционното определение, поради което и същото е потвърдено. Предвид липсата на общо основание за допускане до касация не следва да се обсъжда и соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че цитираните определения са постановени в други производства по реда на чл. 250 и чл. 282 ГПК и при различна конкретна фактическа обстановка по спора.
По отношение на втория формулиран правен въпрос, жалбоподателят не е обосновал необходимост от произнасяне на ВКС с оглед осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 09 г. на ОСГТК, още повече че по отношение на него е налице и задължителна практика, която не се нуждае от осъвременяване и е изцяло съобразена от въззивния съд в обжалвания акт. Съгласно задължителните указания на т. 7а от ТР 1/09.12.2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като същото не прегражда по-нататъшното развитие на делото и неговото обжалване не е предвидено изрично в закона. С инцидентния установителен иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването или несъществуването на преюдициално правоотношение, от което зависи правилното разрешаване на обусловеното спорно право – предмет на главния или насрещния иск. С него се променя предметът на делото като наред с обусловеното право – предмет на първоначалния или насрещния иск се добавя обуславящото правоотношение и така се постига последващо кумулативно обективно съединяване на искове. Определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на инцидентния установителен иск, не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по инцидентния установителен иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск. Неприемането на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт, а разрешението по съществото на преюдициалното правоотношение се проверява заедно с правилността на решението по главния иск. Решението по главния иск обаче не формира сила на пресъдено нещо по преюдицилното правоотношение и не съществува пречка преюдициалното правоотношение да бъде предявено с нов иск в отделно производство. Ако инцидентният установителен иск се предяви по общия ред преди изтичане на срока по чл. 212 ГПК, съответно по чл. 372, ал. 2 ГПК или чл. 373, ал. 2 ГПК, то преюдициалният му характер е основание за спиране на производството по обусловения иск по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
С оглед гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на Определение № 1463/03.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1706/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1463/03.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1706/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: