4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 11.01.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3641/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 119/ 03.07.2017г. постановено по в.гр.д. 269/2017г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №72/09.03.2017г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати на Д. Д. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, заедно със законната лихва върху главницата от 10.10.2016г. до окончателното плащане.
В срока за отговор ищецът Д. И. е възразил, че въззивното решение е правилно.
Касационната жалба на Прокуратурата на РБ е подадена в срок и е допустима.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Ищецът Д. И. твърди в исковата молба, че на 12.11.2011г. при лов е наранил Н.Н., който починал от огнестрелната рана. За деянието бил привлечен като обвиняем на 24.02.2012г. за извършено престъпление по чл. 123, ал.4,пр.1,вр.ал.1 НК и му била определена мярка за неотклонение „Подписка“. След това на 10.05.2012г. по изготвения обвинителен акт и образуваното наказателно дело бил осъден на 1г. и 6м. лишаване от свобода с 3г. изпитателен срок, но Апелативният съд отменил присъдата и върнал делото на окръжна прокуратура. Със същия обвинителен акт било образувано ново наказателно дело на 26.01.2015г. като отново бил осъден на 1 година лишаване от свобода с 3г. изпитателен срок. Присъдата била потвърдена от Апелативния съд, но с решение на ВКС от 10.10.2016г. бил окончателно оправдан по подигнатото обвинение. Твърди, че е бил лишен от правото на лов, разболял се от есенциална хипертония, не можел да започне работа, където иска, била публикувана статия в местния вестник, накърнени били авторитета и достойнството му, изпитал негативни емоционални преживявания, страх, страдания и унижения, чувствал се безпомощен. Съдебният процес бил продължителен, две дела в Стара З. и две дела в П., едно пред ВКС, всяко продължило с повече от едно заседание. Поискал е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000лв..
В срока за отговор Прокуратурата на РБ е възразила, че не е налице основанието по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и не са налице доказателства за причинени неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконно обвинение и основание за ангажиране отговорността на държавата, а за определянето на размера на обезщетението е отчел, че ищецът е изпитвал притеснения, несигурност, засягане на честта и достойнството, отражение на здравословното състояние, обвинението е станало достояние на хората от региона чрез публикациите в пресата, изолиране от обществото и професионалната среда и е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв..
Във въззивната жалба Прокуратурата на РБ е посочила, че при определяне на размера на обезщетението съдът не бил отчел, че е наложена най- леката мярка за неотклонение, продължителността на производството в досъдебната фаза била малка, не било влошено здравето на ищеца, а засягането на името се дължало на публикации в пресата, а не на повдигнатото обвинение.
Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и е изложил собствени, че производството продължило 5 години, ищецът не можел да започне работа, чувствал се безпомощен, преживял страх, страдания, унижения, накърнени били честта и достойнството, лишен бил от право да ловува и получил есенциална хипертония, наложената мярка за неотклонение била „Подписка“ и първоначално бил осъден на лишаване от свобода с отлагане на изтърпяването на наказанието.
В Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, Прокуратурата на РБ подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че въпросите, които поставя са относно необходимостта въззивният съд да изложи собствени мотиви; относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди при отчитане на всички обективни обстоятелства и относно съдържанието на понятието „справедливост“ и как се прилага обществения критерий за справедливост.
При тези данни относно обхвата на правния спор, решаващите мотиви на въззивния съд и посоченото в Изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р.№ 1-2010-ОСГТК касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се допуска, когато формулираният в изложението въпрос е включен в обхвата на правния спор и е обусловил правните изводи на съда, но даденото от въззивния съд разрешение на въпроса е в противоречие със задължителната практика на ВКС.
В случая поставените въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Налице е установена задължителна практика на ВКС по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, че страхът, уплахата, стресът и негативните изживявания при незаконно повдигнато обвинение са общоизвестен факт и вредите неизбежно следват по човешка презумпция /р. 192-12-ІІІ ГО, р. 18-14-ІV ГО/, че е нормално да се приеме, че по време на цялото производство ищецът е изпитвал притеснения, неудобство и несигурност, накърнени са били нравствените му ценности и социалното му общуване, /р.№480-2013-ІV ГО/, че съдът е длъжен да изложи мотиви относно правнорелевантните обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, включително за причинно- следствената връзка/р.№6-2017-ІVГО/ и че релевантните обстоятелства при определяне на размера на обезщетението по справедливост са тежест и характер на обвинението и предвиденото наказание, вида на мярката за неотклонение, наложени други принудителни мерки, продължителност, разгласяване чрез медии, влошаване на здравословното състояние, социално положение, възраст и др./р.№830-2010-ІV ГО/.
В случая въззивният съд се е съобразил със задължителната практика, тъй като освен, че е препратил към мотивите на първоинстанционното решение е изложил и собствени мотиви относно всички релевантни обстоятелства, включително относно доказаните вреди и причината за тях и е обосновал по- големия размер на определеното обезщетение с причиненото увреждане на здравето, разгласяването в медиите, лишаването от право на лов и невъзможността на ищеца да започне работа. В производството по чл. 288 ГПК, ВКС не проверява фактическите изводи на въззивния съд, а тълкуването на правото по поставените в изложението въпроси.
Липсата на противоречие между задължителната практика и тълкуването на правото, извършено от въззивния съд изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119/ 03.07.2017г. постановено по в.гр.д. 269/2017г. на Пловдивски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: