3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
гр. София, 28.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1700/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от Е. С. Х. срещу решение № 38/ 09.02.2017г., постановено по в.гр.д. 11/2017г. на ВТОС. Касаторът изразява становище, че решението на въззивния съд е необосновано заради грешни фактически изводи и неправилно поради нарушение на чл. 344, ал.1 КТ във връзка с чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Жалбоподателката твърди, че са налице условията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по всеки от следните формулирани въпроси: „При разглеждане на трудовия спор, съдът обвързан ли е от посочените факти и обстоятелства с исковата молба, при положение, че работодателят е длъжен да докаже по делото, че е спазил всички изисквания на закона за извършването на уволнението- т.е. тежестта на доказване е възложена на него?; „Достатъчно ли е посоченото в заповедта за уволнение съдържание, за да се приеме, че е налице законосъобразно уволнение?“; „При наличието при работодателя на две щатни разписания за длъжностите- в сила от 01.03.2016г. и в сила от 01.06.2016г., доказано ли е, че при работодателя не е налице основанието за уволнение по чл. 326, ал.1, т.6 КТ и има ли промяна на изискванията за образование за заеманата от ищцата длъжност?“.
Срещу жалбата е подаден отговор от работодателя ответник [фирма], с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване и наличието на касационните основания за отмяна на въззивното решение.
Подадената касационна жалба е редовна и допустима тъй като отговаря на изискванията на чл. 283 и чл. 284 ГПК и не попада в изключенията по чл. 280, ал.2 ГПК.
Относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, ВКС намира следното:
Първият формулиран въпрос касае разпределението на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК в хипотезата на чл.344, ал.1, т.1 КТ. На този въпрос въззивният съд е отговорил, че съдът проверява законността на уволнението само въз основа на фактите, заявени от ищеца в исковата молба и доводите на страните във връзка с тези факти и обстоятелства. При това тълкуване на закона, въззивният съд е констатирал, че ищцата в исковата молба не е направила твърдение за липсата на изменение на изискването за образование за длъжността, която е заемала, поради което въззивният съд не е разгледал твърдението за наличие на това обстоятелство. По този формулиран въпрос е налице задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК / решение № 149-12-ІV ГО и р. № 167-14-ІV ГО/ и съдът не констатира противоречие между приетото от въззивният съд тълкуване на правните разпоредби и задължителното тълкуване на ВКС. Наличието на задължителна практика на ВКС по формулирания въпрос, изключва приложението на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като практиката на съдилищата вече е уеднаквена. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като предложеното от касатора тълкуване противоречи на закона. Предмет на делото по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е потестативното право на работника да отмени уволнението и носителят на това право/работникът/ е длъжен да докаже правопораждащите факти за възникване на правото, а именно фактите, които твърди, че опорочават, изключват или погасяват правото на уволнение. Предмет на делото не е правото на уволнение на работодателя, за да се възлага в негова тежест да докаже правопораждащите факти на правото на уволнение.
Вторият формулиран въпрос касае тълкуването на чл. 328, ал.1, т.6 КТ относно това дали в тази хипотеза е достатъчно да се посочи само основанието за уволнение или следва да се излагат и други мотиви. Въззивният съд е приел, че заповед за уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ е мотивирана, когато в нея е посочено, че основанието за уволнение е липса на необходимо образование. Това е достатъчно, за да може ищцата да се защити. Приетото от съда не е в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС по този въпрос /р.№838-09-ІV ГО/, според която е достатъчно да се посочи основанието за уволнение и не е необходимо допълнително мотивиране на заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Наличието на задължителна практика на ВКС по формулирания въпрос, изключва приложението на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като практиката на съдилищата вече е уеднаквена. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът предлага тълкуване по въпроса, което противоречи на закона. Законът не предвижда задължително съдържание на заповедта за уволнение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ, а посочването само на основанието за уволнение в тази хипотеза е достатъчно, за да може ищецът да упражни правата си по чл. 344, ал.1 КТ .
Третият формулиран въпрос не е по тълкуване на правото, а се отнася до това дали решението на въззивния съд е обосновано и правилни ли са фактическите изводи на съда. Този въпрос е по правилността на съдебния акт и е неотносим за производството по чл. 288 ГПК.
Поради изложеното, ВКС приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38/ 09.02.2017г., постановено по в.гр.д. 11/2017г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: