4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
гр. София, 22.11.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2894/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на Д. А. А., представлявана от адв. С. Ч. срещу въззивно решение № 128/21.04.2017г. по в.гр.д. 1061/2017г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 83/ 14.12.2016г., по гр.д. 370/2016г. на Чирпански районен съд. Към жалбата е приложено Изложение на основанията за допускане на касационно обожалване.
В срока за отговор ищците В. Ф. и Д. В. са възразили, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното:
Ищците В. Ф. и Д. В. твърдят в исковата молба, че от тяхно име и без пълномощно Д. Д. е сключил договор за аренда на земеделски земи, собственост на ищците за 25 години с Д. А.. Твърдят, че пълномощното не е подписано от тях, както и че заверката на подписите е направена от кмета на [населено място] извън района на действие. Искат прогласяване на нищожност на договора за аренда поради липса на съгласие и връщане на земята.
В срока за отговор ответникът Д. А. е възразила, че пълномощното и договора за аренда са действителни сделки. Дори да се прогласи нищожност на договора за аренда, то последният ще се конвертира в договор за наем.
По предявените искове въззивният съд е приел, че заверката на подписите на пълномощното е извършена извън района на действие на кметския наместник, поради което пълномощното е нищожно поради липса на форма. Тъй като липсва пълномощно, то договорът за аренда е нищожен поради липса на съгласие. При липса на съгласие договорът за аренда не може да се конвертира в договор за наем, поради което е уважил иска за връщане на замеделските земи, предмет на договора за аренда.
В Изложението за допускане на касационно обжалване се подържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Следва ли членове на съдебен състав, за които е налице основание за отвод да участват по настоящото дело? Води ли до нищожност на договора за аренда невписването на пълномощното със заверка на подписа в съответните регистри? Липсва ли съгласие за сключване на договора за аренда, когато не е вписано пълномощното в съответните регистри, но арендодателят е приел арендни плащания? При липса на съгласие следва ли договорът за аренда да се трансформира в договор за наем? Следва ли съдът да обсъди дали договорът за аренда се трансформира в договор за наем?
При тези данни относно обхвата на спора, правните изводи на въззивния съд, поставения въпрос и подържаното основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р. 1-2010- ОСГТК, въпросът който се поставя в Изложението следва да е включен в обхвата на правния спор и да е обусловил правните изводи и този въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС- чл. 280, ал.1, т.1 ГПК или разрешаването на въпроса да е от значение за изменението на задължителната практика, поради изменение на обществените условия или законодателството, или ако липсва задължителна практика да е необходимо тълкуване на неясна, противоречива или непълна правна норма- чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В случая първият поставен въпрос е неотносим, тъй като касаторът не е поискал отстраняване на състава на въззивния съд и липсва произнасяне по този въпрос. Освен това непроизнасянето на въззивния съд по основанията за отвод не е процесуално нарушение, което да е относимо към правилността на съдебното решение /р.№120-11-ІІІ ГО и р.№ 505-11-ІV ГО/. Също така основание за отвод е участието на съдия при разглеждане на същото дело по същество в друга инстанция /чл. 22, ал.1, т.5 ГПК/ и не може да бъде такова основание участието на съдия при разглеждането на други дела по същество /в случая и с различни страни/, тъй като това е служебната му функция. Вторият въпрос не е обуславящ, тъй като съдът не е прогласил нищожност на договор за аренда поради липса на вписване на пълномощното в съответните регистри, а е прогласил нищожност поради липса на съгласие. Отговорът на този въпрос ще бъде без значение за делото. Третият въпрос е неотносим, тъй като въззивният съд не е приел като факт по делото, че ищците са приели арендни плащания. Правният въпрос произтичащ от твърдения на касатора за осъществил се факт, при условие, че въззивният съд е приел друга фактическа обстановка, е без значение за изхода на делото. Четвъртият въпрос е обуславящ, но по него не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Липсата на съгласие е липса на волеизявление и доколкото договорът представлява съгласуване на две насрещни волеизявления, то липсата на волеизявление /съгласие/ е основание за нищожност на всички договори, включително и на договора за наем, каквато конверсия иска касаторът. Съвсем друго значение би имало питането дали при недействителност на сделката по чл. 42, ал.2 ЗЗД, поради липса на форма на пълномощното е възможно да настъпи конверсия на сделката за аренда, но такъв въпрос не е поставен, както не е поставен и въпрос дали при липса на пълномощно е налице нищожност поради липса на съгласие или висяща недействителност по чл. 42, ал.2 ЗЗД. Тези въпроси са относими и обуславящи и друг изход би имала проверката за противоречие със задължителната практика на ВКС, но те не са поставени и с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът не извършва проверка по тях за наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Петият въпрос е неотносим, тъй като съдържа твърдение, че въззивнияат съд не е обсъдил възражението за трансформация, а въззивният съд е направил точно обратното като е приел, че при липса на съгласие е невъзможно да настъпи конверсия.
Поради липсата на общата и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128/21.04.2017г. по в.гр.д. 1061/2017г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: