3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София, 28.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 898/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Е. Д. М. срещу въззивно решение на САС ГК-4 състав. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се подържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК по следните въпроси: Длъжен ли е съдът при обсъждането на удостоверителен документ да се съобразява с т.7 на ППВС№3/82г.? Съставлява ли вреда бездействието на Прокуратурата за изясняване на съдържанието на удостоверителен документ по чл. 45 ЗЗД при оспорване от обвиняемия? Длъжна ли е Прокуратурата да положи усилия за изясняване на обективната истина? Представлява ли недопускане на повторна експертиза от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила? Допустимо ли е във въззивната инстанция да се допуска преразпит на вещи лица? Допустимо ли е съдът да отрече вината без доказателства, оборващи презумпцията за виновност? Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и възражения на страните и да изложи свои мотиви? Нарушени ли са правата на обвиняемия при представянето и ползването от страна на Прокуратурата на документ с невярно съдържание съгласно чл. 13 КЗПЧОС?
В срока за отговор П. е възразила срещу допускането на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради липса на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК.
Ищецът е предявил иск по чл. 49 ЗЗД срещу П. за неимуществени вреди за това, че в производството по частно наказателно дело за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в качеството му на обвиняем, П. е използвала документ с невярно съдържание, издаден от МВР, който удостоверявал, че е пътувал в чужбина за участие в международни състезания по стрелба, както и че му е било издадено разрешително за състезателно оръжие.
По тази искова молба въззивният съд е приел, че този документ се е отнасял за друго лице и е бил без значение за частното наказателно дело, документът е бил верен и не е бил оспорен от обвиняемия, а се е използвал от неговия защитник, за да обоснове отсъствието от страната на обвиняемия по време на извършване на престъплението, поради което съдът е заключил, че липсва противоправност при представянето на този документ по частното наказателно дело.
При тези изводи на въззивния съд относно съдържанието на понятието противоправност, обусловили правните изводи и крайният резултат, ВКС счита, че поставените въпроси от касатора не са обуславящи и не отговарят на изискванията за общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което и липсва основание за допускане на касационно обжалваен по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Съгласно т.р.№1-2010-ОСГТК обуславящият въпрос е въпрос по тълкуване на правна норма, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл и това е обусловило след това правните му изводи и крайния резултат.
Първият поставен въпрос касае тълкуване и приложение на чл. 311 НК, в съответствие с т.7 от ППВС3/92г., но в случая въззивният съд не е тълкувал и прилагал разпоредбата на чл. 311 НК.
Вторият въпрос също не изпълнява критериите за наличие на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК, защото той е поставен за случай, когато документът е бил оспорен от обвиняемия, а в настоящата хипотеза въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесният документ не е бил оспорен, а напротив документът се е ползвал от защитата му. Освен това вредата и бездействието са два различни и самостоятелни факти от състава на деликта и няма как да бъдат едно и също нещо според въпроса дали вредата е бездействие.
Третият въпрос отново не е обуславящ, доколкото въззивният съд е приел, че процесният документ е бил без значение за производството по определяне на мярката за неотклонение, откъдето не е имал и значение за обективната истина по делото.
Четвъртият и петият въпрос относно назначаването на повторна медицинска експертиза и преразпита на вещи лица са без значение за делото, доколкото експертизата е била назначена за установяване на влошеното здравословно състояние и причинната връзка, а в случая съдът е приел, че липсва противоправност, поради което не е обсъждал наличието на вреда и причинна връзка.
Шестият въпрос е неотносим, доколкото въззивнияат съд не е обсъждал наличието на вина и обстоятелствата, които я изключват, тъй като е приел, че липсва противоправност.
Седмият въпрос е неконкретизиран, тъй като не става ясно по кои възражения и доказателства не се е произнесъл съдът, за да се прецени относимостта им и оттам задължението на съда да ги обсъди. А твърдението за липса на собствени мотиви не съответства на реалността.
Осмият въпрос е неотносим, тъй като чл. 13 КЗПЧОС касае правото на жалба и по делото не е имало твърдение, нито съдът е приел, че е било нарушено правото на жалба на обвиняемия.
Не е налице и наличието на очевидна неправилност относно приетото от съда за това що е противоправност. Противоправността по чл. 45 ЗЗД представлява засягането на блага, предмет на абсолютни субективни права, а засягането на честта и достойнството чрез разпространяването на информация би могло да стане само при наличие на хипотезите на обида и клевета. А в случая информацията за участие в международни състезания по стрелба не представлява позорящо обстоятелство. Противоправност има безспорно и при извършване на документно престъпление, но в случая такова основание не е посочено в исковата молба, нито гражданският съд може да го установи. Противоправност може да има и когато прокурорът не е изпълнил законно задължение или то е изпълнено в нарушение на закона. Представянето на неотносимо доказателство по делото не представлява неизпълнено задължение или изпълнено задължение в нарушение на закона. Напротив страните по делото, включително Прокуратурата имат право да представят всякакви доказателства, за които смятат, че имат значение за производството, включително и неотносими доказателства, а съдът е този който е длъжен да обсъди само относимите доказателства по делото.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2245/02.11.2017г., постановено по в.гр.д. 1969/2017г. на САС, ГК- 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: