3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
гр. София, 10.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 253/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от Прокуратура на РБ срещу решение № 1980/24.10.2016г. постановено по в.гр.д. 2634/2016г. на Софийски апелативен съд в частта, в която е потвърдено решение на Кюстендилски окръжен съд в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв.. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, представляващи основания по чл. 281, т.3 от ГПК.
В Изложението за допускане на касационно обжалване, Прокуратурата на РБ формулира следния въпрос: При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД? Подържа основание за допускане по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, поради противоречие със задължителната практика на ВКС.
ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно и е по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с цена на иска над 5000лв., намира че касационната жалба е редовна и допустима, подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
Въззивният съд е приел за основателен иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен от К. Д. Д. срещу Прокуратура на РБ като от фактическа страна е установил, че на ищеца е било повдигнато обвинение на 07.03.2012г. за престъпление по чл. 313, ал.1 НК за това, че на 23.10.2008г. в [населено място] е потвърдил неистина в писмена декларация, а именно че сграда с иднт. 68789.13.313.2 с площ от 51кв.м., с предназначение жилищна сграда е построена през юли 1975г.. Била му е определена мярка за неотклонение „Подписка“. Досъдебното производство е приключило с постановление, с което е предложено ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК. С решение от 03.05.2012г., влязло в сила на 21.05.2012г. ищецът е бил оправдан. От правна страна въззивният съд е взел предвид продължителността на наказателното производство, вида на престъплението, за което е повдигнато обвинение и наложената мярката за неотклонение, преживения стрес, фактите, че ищецът е бил притеснен, подтиснат и уплашен. На основание чл. 52 ЗЗД е определил обезщетение в размер на 2000лв. за претърпените неимуществени вреди.
Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посоченото в Изложението допълнително основание е необходимо отговорът на поставения въпрос, който е дал въззивният съд, да е в противоречие със задължителната практика на ВКС по тълкуването на чл. 52 ЗЗД.
По поставеният в изложението въпрос, въззивният съд при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, е взел предвид продължителността на наказателното производство, вида на престъплението, за което е повдигнато обвинение и наложената мярката за неотклонение, преживения стрес, фактите, че ищецът е бил притеснен, подтиснат и уплашен, възрастта и социалното положение на ищеца.
С отговора на поставения въпрос, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС / т.11 от П. 4-68-ППВС и решение 151-2014-ІV ГО/, съгласно която в понятието „справедливост“ се включват всички обективни обстоятелства, които съдът следва да посочи конкретно по делото, както и да обоснове значението им за определяне на размера на обезщетението като характер, начин и степен на увреждане, интензитет и продължителност на болките и страданията, емоционални страдания, възраст и социално положение. Тъй като въззивният съд е взел предвид всички обективни обстоятелства, които се включват в понятието „справедливост“ и е обосновал значението има за определяне на размера на обезщетението, то не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, което се подържа от касатора по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Разликата в размера на присъдените обезщетения по решенията на ВКС, представени от касатора като съдебна практика по чл. 290 ГПК, не се дължи на неправилно приложение и тълкуване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а се обуславя от преценката на конкретните обстоятелства по всяко от делата.
Поради изложеното, съдът намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1980/24.10.2016г. постановено по в.гр.д. 2634/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: