О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. София, 08.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
Членове: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3657/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. На основание чл. 280 от ГПК и съгласно т.р. 1/2010г. на ОСГТК, ВКС проверява 1/дали касационната жалба е редовна и допустима; 2/уточнява и конкретизира въпросите от Изложението за тълкуването на коя правна разпоредба се отнасят; 3/проверява дали въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси като е извършил тълкуване на съответната разпоредба и дали това е било решаващо за крайния извод за основателност на иска; 4/проверява в зависимост от допълнителното основание, което се подържа, дали въззивният съд е тълкувал правната разпоредба в противоречие със задължително тълкуване на ВКС, евентуално дали нормата се тълкува по различен начин от съдилищата, или нормата е непълна, неясна или противоречива и дали е необходимо изменение на тълкуването и, поради промени в обществените условия и в законодателството.
1.ВКС е сезиран с касационна жалба, подадена от Н. К. Н. от [населено място] срещу решение № 235/09.05.2016 г. по гр. д. № 189/2016 г. на Окръжен съд София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. Обжалваното решение е въззивно и предмет на делото са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от КТ. Касационната жалба е допустима, редовна, подадена от легитимирано лице и в законния срок, отговаря на изискването на чл. 284 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], я оспорва, като е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Претендира направените за касационното производство разноски.
2.В изложението за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа приложното поле на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поставя материалноправни и процесуалноправни въпроси, както следва: 1/ „С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК – може ли съдебното решение да бъде основано на предположение, респ. вероятност, вкл. и когато това предположение, съответно вероятност са заявени от приетата по делото съдебна експертиза?; 2/ „Допустимо ли е съдът, когато заключението на приета по делото съдебно-видеотехническа експертиза установява, че представените от работодателя записи от охранителни видеокамери са негодни за идентификация на лица и предмети, да основе изводът си, че ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарно уволнение, на показанията на свидетели, познаващи ищеца и твърдящи, че са го разпознали на същите тези записи, и в частност – допустимо ли е това, когато се касае до свидетелски показания, попадащи в приложното поле на чл. 172 ГПК.?“; 3/ „Приложното поде на чл. 189, ал. 1 от КТ или в частност кои нарушения на трудовата дисциплина, дори да се приеме, че са извършени виновно от работника, не обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание?“. Позовава се задължителна практика като я прилага.
Първият и втори въпрос са свързани с разпределението на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК и задълженията на съда по чл. 235, ал.2 ГПК, значимостта на доказателствените средства, вкл. на свидетелските показания по чл. 172 ГПК. Третият въпрос се отнася до понятието тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 189, ал.1 КТ.
3. Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение за неопределено време и е заемал длъжността “оператор на гилотина за разкрояване на метал” в Цех „ТАТ”, с място на работа РК [фирма] – [населено място], като със заповед № 50/11.05.2015 г. на изпълнителния директор на ответното дружество трудовият договор между страните е бил прекратен на основание чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. с чл. 187, т. 1 и т. 8 от КТ, поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя и преждевременно напускане на работа и неуплътняване на работното време, изразяващи се в това, че на 07.03.2015 г. по време на работна смяна работникът е направил опити да размести /повреди/ елементи от изградената система за видеонаблюдение, в резултат, на което обхватът на видеонаблюдението е бил нарушен и в същия ден около 18, 20 ч., е напуснал работното си място преждевременно – преди края на работното време, който настъпва в 20,00 часа, съгласно утвърдения график.
Въззивния съд е приел за установени фактите от заповедта за уволнение като е обсъдил обясненията на ищеца и частичните му самопризнания, видеотехническата експертиза, показанията на прекия ръководител на ищеца и на директора „Фирмена сигурност“. Относно преждевременното напускане на работа е направил извод от обясненията на ищеца и свидетелските показания, а относно манипулирането на камерата за видеонаблюдение е направил извод от съвкупната преценка на всички доказателства по делото, вкл. подготовката на ищеца за преместване на камерата и разпознаването на ищеца като извършител, направено от свидетелите в свидетелските им показания. Въззивният съд е приел, че е накърнено доверието на работодателя, ищецът е действал умишлено и че са създадени предпоставки за накърняване на фирмената сигурност и трудовия процес. Според съда нарушението на трудовата дисциплина е тежко и представлява злоупотреба с доверие, поради което е счел исковете за неоснователни.
На поставените в Изложението въпроси, въззивният съд е отговорил, че авторството на дисциплинарното нарушение следва да се установи от работодателя, като съдът обсъжда всички доказателства в съвкупност и доводите на страните, а тежестта на нарушението според съда зависи от вида на нарушението, обстоятелствата при които са извършени, формата на вината, негативното въздействие върху трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения на останалите работници.
4.По първите два правни въпроса, поставени в Изложението има задължителна практика на ВКС. С решение 68-12-ІV, р. 226-11-ІV и р. 800-11-ІV на ВКС, ГК, постановени по чл. 290 ГПК е прието, че работодателят следва да докаже дисциплинарното нарушение при пълно и главно доказване, като пълното и главно доказване може да се осъществи и чрез косвени доказателства, които установяват несъмнено факта. Различните видове доказателствени средства нямат различна тежест и значимост за доказването, а съдът е длъжен да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните от значение за делото. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си.
Въззивният съд не е допуснал противоречие с тази практика, тъй като е обсъдил всички доказателства по делото и доводи на страните относно правнорелевантните факти, приел е, че едното нарушение се установява от преки доказателства, а второто от косвени доказателства, които създават несъмнен извод за осъществяването му, обсъдил е свидетелските показания като е преценил верността на възприетото и добросъвестността на показанията.
По третия правен въпрос също има задължителна практика на ВКС. С решение 2-16-ІІІ на ВКС, ГК по чл. 290 ГПК е прието, че при прилагане на разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ следва да се отчетат характера на работата, обстоятелствата при които е извършено нарушението, значимостта на нарушението за настъпване на вредни последици, субективното отношение на работника към извършеното и поведението му.
Въззивният съд в съгласие с тази практика е взел предвид характера на работата, вината и опасността от настъпването на значителни вредни последици.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, както и не са налице предпоставките за изменение на тълкуването на посочените по- горе разпоредби, поради изменение на закона или на обществените условия.
При този изход на делото на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 2352 /две хиляди триста петдесет и два/ лева разноски за касационното производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 235/09.05.2016 г. по гр. д. № 189/2016 г. на Окръжен съд София.
ОСЪЖДА ищеца Н. К. Н. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на ответника [фирма], [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата от 2352 /две хиляди триста петдесет и два/ лева – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :