3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 10.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 1715/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно определение на П., с което е потвърдено прекратително определение на ПлОС, постановено на основание чл. 299 ГПК, тъй като спорът между страните е бил разрешен с влязло в сила решение.
В жалбата се твърди, че липсва субективен и обективен идентитет между делата, тъй като страни, основание и петитум са различни- по първото дело основанието за нищожност на договор за покупко- продажба е нарушение на чл. 152 ЗЗД, а сега основанието за нищожност е заобикаляне на забраната по чл. 152 ЗЗД, по първото дело участвали и други страни освен настоящите страни по договора и освен това имало разлика в договорите за заем по двете дела, които били обезпечени с процесната сделка, чиято нищожност се иска.
В приложеното към жалбата Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът твърди, че по въпроса „Кои факти са обхванати от силата на присъдено нещо?“, въззивният съд е постановил определението си в противоречие с практиката на ВКС, според която мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо. Освен наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът подържа и наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: „Как съдът прави преценка за идентичност между две дела, при положение, че основанията са различни? Различната правна квалификация на иска въпрос по същество ли е или по допустимост? След като диспозитивът на решението не съдържа фактите от основанието, как съдът прекратява поради наличие на идентичност на фактите в двете производства?“. В Изложението си касаторът поддържа и искане за служебно допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срок, но не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, защото поставените въпроси не са обуславящи и липсва противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 152 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че има пълен субективен идентитет по двете дела, въпреки, че по първото дело са участвали и други ищци, но те били предявили друг иск, както и че има пълен обективен идентитет, въпреки, че по първото дело се иска нищожност на договор за покупко- продажба поради нарушение на чл. 152 ЗЗД, а по второто дело се иска нищожност на същия договор за покупко- продажба поради заобикаляне на чл. 152 ЗЗД, но и в двата случая се касае за иск за нарушение на чл. 152 ЗЗД. Въззивният съд не е констатирал различие в твърденията относно заемно правоотношение, но е приел, че дори по сегашното дело да са въведени твърдения за различни заемни правоотношения, това не променяло основанието на иска, тъй като всички общи факти, свързани със заемното правоотношение са преклудирани.
Видно е, че поставеният въпрос „Кои факти са обхванати от силата на присъдено нещо?“ е без значение за производството по делото. Отговорът на този въпрос не касае решаващ извод на въззивния съд, тъй като съдът не е приел, че твърденията за фактите по заемното правоотношение са различни, а хипотетично е разсъждавал за случай при различни твърдения относно тези факти.
Въпросите за това „Как съдът е преценил идентичност и защо е прекратил делото“ не са правни въпроси, а въпроси по правилността на определението, поради което не са обуславящи.
Неотносим към предмета и обхвата на правния спор е въпросът „Различната правна квалификация на иска въпрос по същество ли е или по допустимост?“. Този въпрос касае правилността или допустимостта на постановено съдебно решение, а в случая въобще не се е стигнало до решение, тъй като е постановено прекратително определение по чл. 299 ГПК.
Не са установява и наличие на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното определение. Видно е че ищецът и ответникът са страни и по двете дела. Другите ищци по първото дело касаят друг иск срещу ответника. Видно е, че и по двете дела основанието на иска е нищожност на договор за покупко- продажба от 15.02.2008г. поради това, че е сключен за обезпечение на предоставен заем от ответника. И по двата иска основанието за нищожност е нарушение на чл. 152 ЗЗД, независимо от това как го е квалифицирал ищецът- противоречие със закона или заобикаляне на закона. Не се установява и различие в твърденията относно заема, тъй като в исковата молба по първото дело ищецът твърди, че заемът от ответника е бил предоставен за плащане на задълженията по изпълнителните дела и задълженията към НАП и АДВ, а ответникът е придобил средствата чрез два договора за заем с [фирма] общо в размер на 400000евро. Същите обстоятелства са въведени и по настоящото дело чрез исковата молба.
Воден от горното, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 52/ 31.01.2018г., постановено по в.гр.д. 38/2018г. на П..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: