О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 06.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 2076/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. К. от [населено място] срещу Определение № 78/28.03.2017 г. по гр. д. № 397/2016 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е изменено определение № 30 от 08.02.2016 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по същото дело, в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати на ИК „Синдикат на българските учители“- [населено място], на основание чл.78 ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 677,80 лв. вместо присъдените с определението 1000 лв.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – ИК „С.“- [населено място], в представения писмен отговор, счита частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и данните по делото, намира следното:
Обжалваното определение е правилно, поради което и следва да се потвърди. Данните по делото обосновават направения извод за неголяма фактическа и правна сложност на делото като е отчетен и обема на осъществената от пълномощника на ответника защита. С оглед цялостната преценка на тези обстоятелства обосновано е прието за основателно възражението на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК и е намален размера на присъдените с определението разноски до размера на минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Съгласно задължителните указания на т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.9, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото адвокатско възнаграждение по молба за отмяна е 3/4 от възнаграждението по чл. 7 от Наредбата, но не по-малко от 300 лв. Правилно, съставът на ВКС, І г.о. е приел, че в случая, минималното адвокатско възнаграждение по делата, решенията, по които молителят иска да бъдат отменени, възлиза на 903,72 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата като съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредбата, 3/4 от това възнаграждение по чл. 7 възлиза на 677,80 лв.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него и към които препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 78/28.03.2017 г. по гр. д. № 397/2016 г. на Върховния касационен съд, І г.о..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: