3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
гр. София, 11.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 903/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК за проверка на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение.
Съдът е сезиран с касационна жалба на ищците по делото В. И. и Е. Е. срещу въззивно решение на Пернишки окръжен съд, с което са отхвърлени главния иск по чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за издръжка и гледане поради липса на основание и евентуалния иск по чл. 87, ал.1 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение.
Според касаторите ищци сключеният договор за издръжка и гледане между прехвърлителя и наследодател Д. Н. и ответницата приобретател П. С. е нищожен поради липса на основание, тъй като е сключен след като прехвърлителят е бил диагностициран с онкологично заболяване и е бил изписан от болницата като безнадежден случай, освен това ответницата приобретател не била полагала никакви грижи за прехвърлителя, поради което искат евентуално и разваляне на договора за издръжка и гледане.
С обжалваното въззивно решение обаче, въззивният съд е приел обратното, че въпреки поставената тежка диагноза, към момента на сключване на сделката прехвърлителят е бил в добро общо състояние, ориентиран по време, място и личност като се е придвижвал и обслужвал сам, а липсата на основание за сключване на такъв договор е налице, когато прехвърлителят е в терминален стадий /предшестващ смъртта период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание. Според въззивния съд ответницата е гледала и се е грижила за прехвърлителя, изпълнила е задълженията си в пълен обем в натура, поради което е отхвърлил и иска за разваляне на договора.
При обжалването на въззивното решение, касаторите подържат наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС и поради неправилно тълкуване на неясна, непълна или противоречива правна норма по следните правни въпроси: „Какви са правомощията на въззивната инстанция, когато решава делото и извършва преценка на доказателствата? Налице ли е липса на основание по чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД, когато и прехвърлителят и приобретателят са знаели за тежкото заболяване и близкият край, съответно необходимо ли е да са знаели точната дата и час на смъртта? Какъв е обемът на дължимите грижи и издръжка и какво следва да престира приобретателят, за да бъде изправна страна? Кой носи доказателствената тежест за доказване на изпълнението по договор за гледане и издръжка?“
Касационната жалба е подадена в срок, но не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси и подържаните основания. Съответно не е налице противоречие в тълкуването на приложените правни норми /чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД/ между въззивния съд и задължителна практика на ВКС, нито е необходимо изменение на постановеното от ВКС задължително тълкуване на приложените правни норми.
По процесуалните въпроси за правомощията на въззивния съд при преценка на доказателствата и разпределението на доказателствената тежест не се установява противоречие с практиката на ВКС или нарушение на процесуалноправна норма. Тези въпроси са свързани с възражението на касаторите, че при противоречиви доказателства установяването на фактите се осъществява според разпределението на доказателствената тежест. Това възражение обаче е неотносимо, доколкото по делото липсват противоречиви доказателства. Въззивният съд е извършил преценка на всички доказателства и е заключил, че доказателства не си противоречат и те установяват правнорелевантните факти, че прехвърлителят е бил в добро общо състояние към момента на сключване на договора, а не е бил в терминален стадий, както и че всички разпитани шест свидетели установяват, че ответницата е изпълнила задълженията си за издръжка и гледане и липсват доказателства за това, че изпълнението е било лошо или непълно. Касаторите не посочват кое конкретно доказателство не е било обсъдено за установяване на техните твърдения, че прехвърлителят е бил в терминален стадий към момента на сключване на договора или че изпълнението е било лошо или непълно, а и съдът не открива такива.
По материалноправния въпрос за липсата на основание при договор за гледане и издръжка, въззивният съд се е съобразил със задължителната практика на ВКС, че липсата на основание за сключване на договор за гледане и издръжка е налице, когато към момента на сключване на договора прехвърлителят е в терминален стадий /предшестващ смъртта период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание /решение № 420- 2012- ІІІГО/. Именно терминалният стадий е определен от въззивния съд като правнорелевантен факт, а не знанието на точен ден и час за настъпването на смъртта, както касаторите неправилно интерпретират въззивното решение.
Не се установява и противоречие със задължителната практика на ВКС по материалноправният въпрос за това какъв е обемът на дължимите гледане и издръжка. Въпросът е поставен във връзка с възражението на касаторите, че не са били давани средства за издръжка, а наследодателят е получавал висока пенсия. Това възражение е неотносимо доколкото задължението за издръжка се плаща, а не се дава в натура само в случай, че кредиторът е отказал съдействие, каквито твърдения и обстоятелства липсват по делото. Според задължителната практика по чл. 290 ГПК /решение № 82-2011-ІV ГО/ обемът от грижи и издръжка се определя от уговореното, а при липса на уговорки се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Грижите и издръжката се дават в натура, а когато кредиторът не съдейства, издръжката се плаща. В случая въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по договора за гледане и издръжка са били във фактически семейни отношения и в едно домакинство повече от 10 години, било е уговорено между тях даването на издръжката и гледането да продължи по същия начин занапред и след това въз основа на доказателствата по делото и липсата на доказателства за лошо или частично изпълнение и в съгласие със задължителната практика по определяне на съдържанието и обема на понятието „издръжка и гледане“, въззивният съд е приел, че задълженията са изпълнени в пълен обем в натура при съдействие на кредитора.
От гореизложеното се установява, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №294/27.10.2017г., постановено по в.гр.д. 418/2017г. на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: