3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр. София, 17.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 740/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 272/13.11.2017 г., постановено по в. гр. д. 349/2017 г. Кюстендилски окръжен съд, в частта, с която предявеният от Н. З. К. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на неимуществени вреди от незаконно обвинение е уважен за сумата от 3 500 лв. За разликата до предявения му размер от 20 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба Прокуратурата на РБ твърди, че въззивният съд не е взел предвид законосъобразните действия на прокуратурата в досъдебното производство, съпричиняването на противоправния резултат от ищеца, вида на мярката за неотклонение и липсата на доказателства за настъпилите неимуществени вреди. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Прокуратурата на РБ поддържа, че въпросът, свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен в противоречие с ППВС № 4/1968 г.
В срока за отговор ищецът Н. К. не взема становище.
Касационната жалба на Прокуратурата на РБ е подадена в срок и е допустима.
Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
Ищецът Н. К. е предявил против Прокуратувата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.10.2015 г. до окончателното ? изплащане.
Прокуратурата на РБ, в качеството си на ответник, оспорва иска по основание и размер. Поддържа, становище за законосъобразност на действията на прокуратурата и прави възражение за наличие на принос от страна на ищеца за настъпване на увреждането.
Въззивният съд е приел за установено, че с постановление за привличане на обвиняем от 09.07.2013 г. на ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение с присъда № 61/21.05.2015 г. по н.о.х.д № 988/2013г. на Дупнишки районен съд, потвърдена с решение № 124/26.10.2015 г. по в.н.о.х.д. № 314/2015 г. на Кюстендилски окръжен съд. Вследствие на воденото наказателно производство били накърнени достойнството и личната сфера на ищеца, като самият той станал тих и затворен и изпитвал трудности при намирането на работа. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да определи, че справедливият размер на обезщетението е 3 500 лв., въззивният съд е взел предвид факта, че ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, като наказателното преследване е продължило повече от две години. Съобразено е обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. Отчетено е още и негативното отражение, което воденото наказателното производство е оказало върху емоционалното му състояние, както и върху семейния, социалния и професионалния му живот.
При тези данни относно правния спор, правните изводи на въззивния съд и липсата на формулиран правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да бъде извършена проверка дали въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, касаторът трябва първо в изложението да формулира въпрос по тълкуване на правото и след това да обоснове наличието на предпоставките от хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не е формулиран правен въпрос, а и с оглед на диспозитивното начало в процеса, съдът не може да изведе правния въпрос от твърденията в жалбата и приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не се констатира наличие на твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката по приложението на чл. 52 ЗЗД. Кюстендилски окръжен съд е приел, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 3 500 лв., като е отчел всички обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните относно личността на подсъдимия и отражението на воденото наказателно производство върху психиката му, социалния му живот и професионалната му сфера, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените неимуществени вреди.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 272/13.11.2017 г., постановено по в. гр. д. 349/2017 г. Кюстендилски окръжен съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: