4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
гр. София, 04.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1469/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Т. Д. Й. срещу въззивно решение № 169/27.04.2018 г. по в. гр. д. № 68/2017 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която на основание чл. 59, ал. 9 СК упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. Т. Й. е предоставено на майката Л. Р. И. и е определен режим на лични контакти между детето и бащата Т. Д. Й..
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът Т. Й. излага доводи за неправилност и подържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно предпоставките за изменение на режима на упражняване на родителските права и критериите, определящи интереса на детето в този случай.
В срока за отговор майката Л. И. възразява, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и за отмяна на въззивното решение.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира, че не е налице противоречие между тълкуваните и приложени правни норми от въззивния съд по поставените въпроси и задължителната практика на ВКС. Съгласно т.р.№1-2010-ОСГТК, за да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо да се съпостави тълкуването на правната норма от въззивния съд по поставения въпрос и практиката на ВКС в случая и да се констатира противоречие между тях.
В случая по предявения иск на майката Л. И. за изменение на режима за упражняване на родителски права по чл.59, ал.9 СК кумулативно съединен с иск по чл.127а СК, въззивнит съд е приел за установено, че страните са родители на Г. Т. Й., [дата на раждане] С решение № 1458/02.10.2014 г. по гр. д. № 2850/2016 г. на Плевенски районен съд родителските права над детето били предоставени на бащата. Установено е, че бащата изтърпява наказание „лишаване от свобода“ по влезли в сила присъди за срок от десет години, поради което за детето фактически се грижи бабата по бащина линия -пенсионерка по болест, със седемдесет и четири процента трайно намалена работоспособност, поради което понякога се налага да получава медицинска помощ. На детето са осигурени добри жилищни и битови условия, като е обгрижвано от бабата и от лелите по бащина линия. От представен международен социален доклад се установява, че ищцата живее със своя партньор и шестмесечната им дъщеря в еднофамилна къща в Испания. Както ищцата, така и партньорът ?, заявяват желанието си детето Г. да живее с тях, а условията, в които се намира майката в личен, финансов и жилищен аспект, ? позволяват да се грижи за своята дъщеря. Въз основа на заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява, че детето е привързано и към двамата родители, но връзката му с майката е застрашена от отрицателното отношение на бабата, която използва обидни квалификации по отношение на ищцата, създава чувство за несигурност и нарушава връзката на доверие към фигурата на майката. В присъствие на бабата поведението на детето се характеризира с напрегнатост, скованост и дистантност – израз на неувереност, недоверие и тревожност, породена от конфликта между семействата на родителите. Въпреки този конфликт и опитите за манипулация от страна на роднините по бащина линия, детето се чувства сигурно и спокойно в присъствието на майката.
При така установените факти е прието от въззивния съд, че с оглед трайната фактическа невъзможност на бащата да осъществява родителските права и положителната промяна в обстоятелствата по отношение на битовите условия, материалните възможности, семейната среда и родителския капацитет на майката, в най-добър интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени именно на майката и местоживеенето му да бъде определено при нея. Този извод е формиран предвид обстоятелството, че семейната среда на бабата застрашава връзката на детето с майката и влияе негативно върху психологическото и емоционалното му развитие.
Въззивният съд е определил е следният режим на лични контакти с бащата: всяка втора и четвърта събота от един месец по време на лятната ваканция на детето, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката – по един час, съобразен с режима на свиждане на бащата в мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”; два дни по време на великденската и на новогодишната ваканция на детето – по един час, съобразен с режима на свиждане на бащата в мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”; телефонен разговор с продължителност от петнадесет минути всяка сряда и неделя, като контактът следва да бъде осъществен чрез телефонния номер, ползван от детето, а при липса на такъв – чрез телефонния номер, ползван от майката. Прието е, че този режим отговаря в най-голяма степен както на нуждите на детето да запази контакта и емоционалната си връзка с баща си, така и на конкретните обстоятелства по делото – възрастта на детето, определеното му местоживеене при майката – в Испания, както и ежедневието му, с оглед предстоящото му тръгване на училище. Предвид изхода на спора по иска за изменение на родителските права, въззивният съд е уважил и съединения с него иск по чл. 127а СК.
Отговорът на въззивния съд по поставените въпроси относно предпоставките за изменение на режима на упражняване на родителски права и критериите за определяне на интереса на детето в този случай следва да се сравни с отговора на този въпрос, даден с трайната и задължителна практика на ВКС.
В случая по поставените въпроси има формирана трайна практика на ВКС. С ППВС №1-1974г. по задължителен начин за съдилищата е постановено в кои случаи при изменение на обстоятелствата се налага изменение на мерките за упражняване на родителски права. Сред посочените обстоятелства са изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства, взети предвид при първоначалното решение относно мерките, отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител, пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител.
Както бе посочено по- горе, въззивният съд е констатирал наличието на предпоставки, имащи значение за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, а именно- невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради осъждане на лишаване от свобода за срок от 10 години, подобряване условията на живот при другия родител като освен жилищните и битовите условия са взети предвид и възпитателските качества, моралния лик на другия родител, желанието на родителя, привързаността на детето, отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител, пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител. Въззивният съд е обосновал и липсата на изключителни обстоятелства, които да обосновават настаняване на детето при баба му, съгласно чл. 59, ал.7 СК.
Видно е, че въззивният съд е тълкувал и приложил закона съгласно трайно установената и задължителна практиката на ВКС (ППВС №1-1974) като е изложил мотиви относно всички релевантни материални предпоставки от хипотезата на правната норма, поради което не се установява въззивният съд да се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите относно предпоставките за изменение на режима на родителските права и критериите за преценка на интереса на детето.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 169/27.04.2018 г. по в. гр. д. № 68/2017 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: